Хрипливият глас, неколкократно чупеният нос и едрото телосложение му придаваха застрашителен вид на човек, когото другите трябва да отбягват. Хората го смятаха и за глуповат, но той притежаваше улично остроумие, което Клаус Рейдер бе разпознал още в началото на взаимоотношенията им.
Откри Рат в Източна Германия по време на особено трудна корпоративна сделка. През 1991 година Рейдер се опитваше да купи фабрика за индустриални бойлери, но един новосъздаден синдикат не беше съгласен с условията и излагаше на риск сделката. Забавянето ставаше причина покупната цена на Рейдер да се повишава спираловидно до точката, където покупката вече не беше рентабилна. Но той продължи да упорства. Рейдер не беше човек, който би позволил законността да обърка плановете му, затова се залови да търси нетрадиционен начин да реши проблемите.
Няколко дискретни обаждания го насочиха към Гюнтер Рат, бивш олимпийски медалист по джудо, който работеше като телохранител на бос от подземния свят. Когато се запознаха, Рейдер видя в Рат потенциал далеч извън границите на сплашването. Беззаконието и хаосът, последвали срива на комунизма, отвориха безпрецедентни възможности, ако човек имаше въображение и желание. Рейдер веднага разбра каква печалба може да се извлече от Източна Германия и осъзна, че Гюнтер Рат със сенчестите му връзки може да му помогне да си осигури средствата.
Рейдер го посъветва да се откаже от синдиката и му предложи постоянно място в компанията си. Рат не се бе замислял, че уменията му може да бъдат използвани в легитимния свят, затова веднага се възползва от възможността. Това беше шанс за ново начало и бягство от грешките по пътя от олимпийския подиум до улиците. Проблемът със синдиката приключи набързо след пожар в Дома на лидера, при който едва не загина цялото му семейство.
През годините, прекарани в Източния блок, Клаус Разчиташе Рат да бъде инструментът му за корпоративно изнудване. Когато Рейдер привлече вниманието на „Кол АГ“, двамата бяха смекчили тактиката си, тъй като само славата им беше достатъчна, за да сплашва. Райнхард Вюрмбах, юридическият съветник на „Кол“, изрази съмнения, че Рат е подходящ да работи в такава престижна фирма, но Рейдер заяви, че няма да се съгласи да стане президент на компанията, ако Рат не бъде назначен за директор по специалните проекти.
След няколко минути почивка двамата отново застанаха един срещу друг. Гюнтер бе започнал да учи Клаус на бойни изкуства още в началото на партньорството им, Ученикът се справяше отлично и бързо догонваше учителя си. През последните няколко години той всъщност стана по-добър от Рат и изпитваше огромно удоволствие да го доказва. Двамата се бяха упражнявали хиляди пъти, но спаринг срещите не им омръзваха, защото всеки от тях беше силно мотивиран. Това беше надпревара на умения, честолюбие и воля.
Преди да успеят да си разменят първите удари, телефонът иззвъня.
Рейдер се поклони на Рат и се обърна.
Залата се намираше в мазето на вилата на Рейдер, къща на сто години с размери на дворец в един от най-хубавите квартали на Хамбург. Беше я купил скоро след като постъпи на работа в „Кол“. Клаус ремонтира влажната, мухлясала изба и я превърна в модерна спортна зала с огледални стени и всевъзможни гимнастически уреди.
Телефонът беше на масичка до стълбището към първия етаж.
— Хер Рейдер, обажда се Ернст Нойхаус. — Шефът на помощния екип на „Геопроучвания“ явно беше притеснен.
— Какво има? — Рейдер погледна стенния часовник и видя, че наближава шест сутринта. Значи в Исландия беше пет, а в Гренландия — четири.
— Имаме проблем с комуникациите, сър. Иначе още снощи щяхме да ви информираме.
— Какво се е случило? — Стомахът на Рейдер се сви. Нойхаус се държеше раболепно и това не беше добър знак.
— Американците отвориха Кемп Декейд и откриха труп, замразен там от много години.
— Чий е трупът? — рязко попита Рейдер, опасявайки се от онова, което щеше да чуе. Новината мигновено би провалила старателно съставяните му планове.
— Изглежда е на пилот от американските военновъздушни сили.
— Слава Богу! — Рейдер въздъхна облекчено. Ако откритият труп беше на някой от другите, „Кол АГ“ щеше да бъде унищожена за броени часове. Гюнтер Рат видя паниката, изписана за миг на лицето на шефа му, и се приближи до него. Клаус махна с ръка, за да му покаже, че всичко е наред. — Той е оцелял при катастрофата на товарния самолет през 1953 година, нали?
— Да, те смятат, че е оцелял, като е останал в самолета и се е хранил с провизиите, предназначени за военновъздушната база в Туле. Някои допускат, че е изял и хората от екипажа си.