Рейдер тръгна по стълбите до големия апартамент на третия етаж, но не пропусна да забележи, че Рат насочи гнева си към него. Докато стоеше под душа в мраморната баня, той се запита дали всъщност старият му приятел е подходящият човек за тази изключително важна мисия. Лоялността на Рат беше раздвоена между Рейдер и нацистката партия, но в случая целите им бяха едни и същи. Гюнтер обаче се държеше така, сякаш интересите и тактиката му принадлежаха на партията. Доказателството беше предложението му да убие Елизебет Розмундер. Корпоративният директор Рат никога не би предложил подобно нещо.
Рейдер излезе изпод душа и осъзна, че досега Гюнтер не бе поставял под съмнение нито една негова заповед. Рат разсъждаваше като нацистки главорез и Рейдер се разтревожи, че щом отиде в Гренландия, директорът по специалните проекти ще стане още по-предизвикателен. Той се надяваше, че когато операцията приключи, Рат отново ще се държи нормално. Но докато се заличи нацисткото минало на „Кол“, Рейдер трябваше да държи здраво юздите му, ако искаше да избегне кръвопролитие.
Станцията на „Геопроучвания“, Гренландия
— Мърсър седеше в леглото си и преглеждаше компютърните карти от проучването им, когато главната врата на спалното помещение се отвори. Макар че стаята му се намираше в отсрещния край на постройката, той усети хлад.
— Мърсър! Мърсър! — извика Марти Бишоп. — Тук ли си?
— Да.
— Игор е мъртъв.
Мърсър се стъписа от новината и стомахът му се сви. Игор е мъртъв? Нараняванията и дори смъртта не бяха нещо нечувано в опасния свят на полярните изследвания, но Булгарин… Той беше най-опитният участник в експедицията. От друга страна, Мърсър не се изненада. След намирането на майор Дилейни предишния ден и откритието си от сутринта Мърсър бе разбрал, че в експедицията има нещо гнило. Фактът, че Булгарин бе мъртъв, изглеждаше логична трета брънка във веригата от странни събития.
Мърсър бързо прогони чувството на загуба и подозренията си. По-късно щеше да има време за това. Свършено беше със спокойната му ваканция. Пристигането на изпадналия в паника Марти означаваше, че водачеството на екипа на Топографското дружество щеше да бъде прехвърлено на Мърсър. Той не се поколеба. Дължеше го на Игор и на дружеството. Скочи и вдигна ципа на якето си още преди Бишоп да успее да се приближи до Него.
— Какво се е случило? — В гласа му прозвуча авторитарност, която съзнателно бе крил от другите.
Марти спря и го погледна в очите, сякаш не искаше да отговори. Знаеше, че ще трябва да поеме отговорността и да настоява за обяснения. Но въпреки това се бе втурнал в стаята на Мърсър, тласкан от инстинкта да съобщи вестта на човека, който беше естествен водач на групата. Марти не издържа на изпитателния поглед на Мърсър и вместо негодувание, в гласа му прозвуча уважение.
— Сутринта заедно с Хофман отидохме в Кемп Декейд и видяхме, че през нощта е станало срутване. Част от тавана в главния коридор беше паднала, точно отвъд зоната, която вече беше отчасти затрупана от сняг. Спомняш ли си къде се наложи да пълзим, за да стигнем до офицерските помещения? Малко по-нататък, на около три метра от това място, коридорът беше пълен от пода до тавана с лед и сняг. Взехме лопати, за да разчистим мястото, и намерихме Игор, затрупан отдолу. Трябва да е бил там, когато таванът се е срутил. Беше се вкочанил.
— Да идем там.
Слънцето беше скрито под толкова гъсти облаци, че нямаше сенки. Вятърът беше силен и режеше като нож. Мърсър вдигна качулката си, дръпна надолу ръкавите, за да не може смразяващият въздух да проникне в ръкавиците му, и тръгна към входа на Кемп Декейд. Беше невъзможно да разговарят в тези условия, затова Марти мълчаливо вървеше след него.
Мърсър разсъждаваше трескаво. Тъй като стаята на Игор беше до неговата, той го бе чул да излиза посред нощ от спалното помещение. Мърсър предположи, че Булгарин отива да хапне нещо или може би на романтична среща, и бързо заспа. Когато се събуди, Игор явно не беше в стаята си и Мърсър помисли, че руснакът вече е отишъл в трапезарията да закуси. Той бе забравил за случилото се и бе започнал да работи по проблема в радарното наблюдение.
Търсачът на метеорити беше мъртъв, убит от срутване, което не би трябвало да става в секция на базата, където той нямаше право да ходи. Мърсър не можеше да се отърси от чувството, че ако през нощта бе разпитал Игор, Булгарин нямаше да е мъртъв сутринта. На съвестта му тежаха много смъртни случаи, предимно затрупани миньори, които не бе успял да спаси, но имаше и други. Войници. Бежанци. Приятели. И макар че още не знаеше цялата истина, можеше да прибави Игор Булгарин към списъка.