Марти му извика да върви по-бавно, но Мърсър не му обърна внимание, ускори крачка и се приближи до всъдехода, паркиран до входа на тунела.
Без да спира, Мърсър се качи в кофата и се спусна в дупката. Изскочи веднага щом стигна до дъното и ботушите му разплискаха насъбралата се вода от разтопения лед.
— Чакай — извика Марти.
— Включи помпата — изкрещя Мърсър. — Тук долу има страшно много вода. Трябваше да я изпомпаш рано сутринта.
Той се приближи до втората врата и чу тихото бръмчене на преносимия генератор, който работеше някъде в лабиринта. Мърсър изруга и в сивите му очи заблестя гняв. Погледна часовника си и изчисли, че Марти и Бернард работят там от няколко часа.
Зави надясно на първото разклонение и видя светлината на преносимите прожектори, монтирани на тавана в коридора. Звукът на малкия генератор се засилваше с всяка измината крачка към светлината. Задушливата смрад също.
Младият германец не чу, че Мърсър се приближава. Той беше от другата страна на генератора и разчистваше с лопата буците лед и снега от празен кабинет. Мърсър грабна фенерче, оставено на пода, и изключи захранвания с бензин генератор. Мракът почти погълна лъча на фенерчето.
— Кой е там? Кой спря генератора? — Хофман се вторачи в светлината.
Мърсър положи усилия да овладее гнева си.
— Веднага се разкарай оттук, по дяволите. Тунелът е замърсен с въглероден окис.
— Господин Бишоп не ти ли каза, че Игор е мъртъв?
— И ти ще умреш, ако не се махнеш оттук. — Мърсър сграбчи Бернард за яката и го повдигна във въздуха.
Германецът се залюля за миг и протегна ръка да се подпре на стената.
— Белите ти дробове са пълни с газ. Не усети ли миризмата?
— Да, но реших, че няма да има проблем.
Бернард едва се държеше на краката си, затова Мърсър продължи да го влачи за якето към изхода. На светлината, проникваща отгоре, се видя, че лицето на германеца е посивяло и очите му сълзят. Свежият студен въздух го накара да се закашля толкова силно, че той повърна.
— Марти — изкрещя Мърсър. — Къде е Айра?
— По време на закуската Грета го помоли да й помогне да оправи мотора на един от всъдеходите.
Това обясняваше защо двамата бяха постъпили толкова глупаво. Айра Ласко трябваше да знае, че не бива да се включва генератор в базата. Тъй като беше по-тежък от въздуха, въглеродният окис се бе събрал там, където мъжете работеха, и бе започнал бавно да ги задушава. В известен смисъл Игор Булгарин бе спасил живота им. Ако Марти не бе отишъл да повика Мърсър, двамата с Хофман щяха да се задушат, докато разчистват свлачището, и труповете им щяха да бъдат намерени до тялото на руснака.
— Доведи го и му кажи, че трябва да прокараме осветление в базата. После слез тук и ми помогни да изнесем горе генератора.
Марти не оспори думите му. Идеята да вкарат генератора в тунела беше негова. Слушайки мъчителната кашлица на Хофман, той разбра каква пагубна грешка бе допуснал.
Мърсър се обърна, за да влезе отново в Кемп Декейд и стисна рамото на Бернард.
— Стой навън и дишай дълбоко, за да изчистиш дробовете си. След няколко минути Марти ще ти помогне да отидеш в спалното помещение.
Подът на коридора беше пълен с вода от разтопилия се сняг, нахлул в базата. Мърсър не знаеше какво количество е изпомпано, но очевидно би било достатъчно, за да причини наводнение. След като пресушиха главната шахта, Мърсър искаше да спуснат маркуч и да се отърват и от тази вода, защото скоро щеше да замръзне и да направи опасни условията за работа.
Той бавно се приближи до срутването и заобиколи генератора, лопатите и другите инструменти, донесени за разчистването на тунела. На светлината на фенерчето видя дупките в тавана, където безмилостният натиск на снега го бе пробил. Беше логично, че това е станало точно там, защото част от тавана вече се бе срутила през годините, откакто базата бе изоставена. Но въпреки всичко Мърсър нямаше представа защо е паднала точно когато Игор Булгарин е минал отдолу. Догадките бяха твърде мъгляви. Той огледа изкривения метал и заострените краища на разкъсания шперплат, питайки се дали Игор не бе направил нещо, с което неволно е предизвикал срутването.
И в това нямаше логика. Преди всичко — какво бе правил там руснакът?
Мърсър насочи фенерчето към трупа. Булгарин лежеше по лице на пода. Беше облечен в син анорак със смъкната качулка. Долната част на тялото му беше затрупана под високия до тавана сняг. Ледът около главата му беше осеян с капки кръв. Мърсър коленичи, за да разгледа по-отблизо мястото. Изглежда голямо парче лед бе ударило Игор в основата на черепа. Под сплъстената му коса имаше малка, но дълбока рана в костта, която вероятно бе станала причина за смъртта.