Мърсър бе виждал много наранявания в главата и знаеше колко много кървят. Но в случая нямаше толкова кръв, което го накара да мисли, че Игор е издъхнал мигновено. Булгарин не се беше мъчил и Мърсър беше благодарен за това. Той лесно можеше да си представи агонията му, ако руснакът бавно бе измръзвал от студ в пълния мрак.
— Хей! Добре ли си? — Айра Ласко се бе приближил безшумно и извести присъствието си едва когато Мърсър се изправи и изтръска ръкавиците си.
— Да. Как са Марти и Бернард?
— Дробовете на Марти се изчистиха, но Бернард лежи в стаята си и е зле. След няколко часа ще се оправи. — Айра се намръщи. — Аз съм виновен. Не трябваше да им позволявам да слизат тук без мен. Марти не притежава здравия разум на скаут.
— Той каза, че си отишъл да поправяш един от всъдеходите.
— Грета ме хвана на закуска. Инжекторът за горивото се бил задръстил. Дитер и един тип на име Фриц още се мъчат да го оправят. Какво се е случило тук?
— Таванът се е срутил. Игор е бил отдолу и парче лед го е ударило по главата. Не е имал шанс.
— Базата е била безопасна почти петдесет години. Какво може да е предизвикало срутването?
— Ние — отговори Мърсър.
— Моля?
— Ние го причинихме. Всичко е било стабилно, докато не влязохме в Кемп Декейд. Движенията ни и топлината, излъчена от телата ни и дишането, вероятно са предизвикали преместване на леда над тази секция и таванът е рухнал.
— Тогава Игор е бил на неподходящото място в неподходящия момент?
— Да.
— Но какво е правил тук посред нощ?
— чух го да излиза от стаята си и помислих, че се зазорява. Не разбрах, че смята да слиза в базата, нито знам защо го е направил.
— Можеше да дойде тук винаги с някого от нас — отбеляза Айра, който също като Мърсър бе виждал твърде много трупове, за да бъде съкрушен.
— Няма логика — разсеяно се съгласи Мърсър и забеляза, че ръцете на Булгарин са протегнати над главата, сякаш са били вдигнати към тавана, докато е вървял по коридора. Той се запита дали този детайл е важен и после реши, че вероятно не е.
— Трупът?
Мърсър погледна Айра и разбра, че има предвид тялото на американския пилот Дилейни.
— Може би е искал да го огледа, но защо би се интересувал от един мъртъв пилот? И защо ще идва тук тайно?
— Алкохол?
— Отначало и аз реших така — тъжно каза Мърсър. Не желаеше да мисли най-лошото за Булгарин. — Вероятно не е искал никой да знае, че отново посяга към чашката, затова е дошъл тук да се напие.
Той се наведе и претърси трупа на руснака, но не намери бутилка.
— Може да е скрил някъде алкохола, когато е тръгнал да излиза.
— Едва ли ще успеем да открием бутилка, за да докажем това.
Мърсър освети тунела, за да се увери, че Марти не идва. Знаеше, че специалистът по подводниците Айра ще приеме онова, което ще му каже, но не беше сигурен за Марти.
— Имаме и друг проблем — тихо каза той. — Сега няма значение защо, но донесох от Исландия гайгеров брояч.
Мърсър млъкна, очаквайки реакция. Ласко му направи знак да продължи и той разбра, че не е сбъркал в преценката си за бившия подводничар.
— Докато използвахме радара, измерих радиацията. Нивото не беше опасно и се повиши само на едно място. Предположих, че там е бил реакторът. Отново действайки по предчувствие, днес сутринта сравних показанията на радара с данните на брояча и установих, че високото ниво на радиация идва от стаята с мъртвия пилот, а тя е доста далеч от мястото, където е бил реакторът.
— Трупът е радиоактивен?
— Да. Достатъчно, за да задейства брояча, но когато е умрял, сигурно е светел като коледна елха.
Айра разбра какво има предвид и го погледна скептично.
— Предчувствията ти са много точни.
Мърсър сви рамене и му разказа за Елизебет Розмундер и за сина й, който бе участвал в издирването на падналия С-97 и след това бе починал от рак.
— Бих го нарекъл по-скоро предупреждение, отколкото предчувствие — завърши той.
— Ако в самолета е имало нещо толкова силно радиоактивно, правителството нямаше да миряса, докато не го намери — каза Айра, след като помисли върху проблема. — Настана голяма паника, когато през 1966 година военновъздушните сили изгубиха две ядрени бомби от бомбардировач в крайбрежието на Испания, и после през 1968, когато един В-52 се разби над Туле. Спомням си, че заради него претърсиха близо един милион кубически фута лед, сняг и отломки. Не, Военновъздушните сили биха преобърнали дърво и камък, за да намерят онзи самолет и да обезвредят изтичането.
Мърсър се вторачи в него.