— Може би имаш право. Не знам. Но фактите говорят, че С-97 е пренасял радиоактивен материал, който е изтекъл при катастрофата и е облъчил Джак Дилейни, а по-късно е убил Стефансон Розмундер.
— Какво ще правим? — попита Айра.
— Ще изровим Игор, ще занесем трупа в някоя лаборатория и ще се опитаме да се свържем с Военновъздушните сили. Може би комуникациите са възстановени.
— А Дилейни? — Ласко се обърна, когато чу, че някой идва. Беше Марти.
— Ще го запазим в тайна — отговори Мърсър. — Трупът му не е опасен, но докато се свържем с военните, трябва да бъде изолиран.
— Съгласен съм — прошепна Айра и после се обърна към Бишоп. — Как е Бернард?
— Глътна аспирин и заспа. — Марти изглеждаше изтерзан от чувство за вина. Очите му бяха мътни и говореше така, сякаш всяка дума му причиняваше болка. — Виж какво, Мърсър… Идеята да донесем тук генератора беше моя. Всичко това нямаше да се случи, ако първо бях говорил с теб или с Айра. Едва не станах причина за смъртта ни.
— Вярно е — тихо каза Мърсър, без да позволява на Марти да избяга от отговорността. — Постъпката ти беше глупава и двамата извадихте голям късмет. Този коридор вероятно още е пълен с изпарения, затова искам базата да бъде затворена за двайсет и четири часа.
Мърсър погледна Айра, за да се увери, че ще се съгласи с лъжата. Кемп Декейд щеше да бъде безопасен само след няколко часа.
— Добра идея — каза Ласко. — Това ще ни даде време да се обадим на Военновъздушните сили.
— Да — рече Марти. — Смятам да полегна. Чувствам се адски скапан.
— Отивай. Ние ще се погрижим за Игор.
Два часа по-късно трупът на Булгарин бе положен в една от хладилните лаборатории. Мърсър и Айра обиколиха Кемп Декейд, търсейки доказателства, че руснакът е отишъл там, за да пийне нещо, но освен няколко стари бутилки, скрити преди петдесет години в огромния гараж, не откриха нищо. Това обаче не ги изненада. В базата имаше десетки помещения, коридори и килери, където Игор би могъл да скрие празно шише от алкохол. Те се отказаха от търсенето и заключиха главния вход на Кемп Декейд с верига и катинар. Никой нямаше да може да влезе там без тяхно знание.
В трапезарията срещнаха Ервин Пул. Немският учен беше в шок от смъртта на Игор. Бе изпаднал в някакъв унес. Гледаше разфокусирано и не мигаше. Дори не си бе направил труда да махне анорака и ръкавиците си. Кафето в чашата пред него бе изстинало. Единствените думи, които произнасяше, бяха „Моят брат“. Очевидно Ервин и Игор бяха много по-близки, отколкото другите мислеха. Пул изглеждаше неутешим.
Грета Шмид стоеше в дъното на помещението и разговаряше с неколцина от хората си. След като изчака известно време, тя се приближи до масата на Мърсър.
— Доктор Пул?
Ервин вдигна глава и се вторачи в сините й очи. Контрастът между нейната изпълнена с жизненост красота и неговата неутешимост беше разтърсващ.
— Току-що научих, че вие и доктор Булгарин сте се познавали отдавна. Ужасно е да загубиш приятел. Много съжалявам.
Ервин не каза нищо, но продължи да я гледа. Устните МУ трепереха. Грета сложи ръка на рамото му.
— Веднага щом възстановим комуникациите с „Ньорд“ ще ги накарам да изпратят хеликоптер да вземе трупа и да го транспортира до Москва.
— Санкт Петербург — прошепна Пул. — Той беше от Санкт Петербург.
— Да, разбира се. Как можах да забравя? — Тя погледна Айра и после се вторачи в Мърсър. — Безопасно ли е хората ви да работят в Кемп Декейд?
— Ще бъде — отговори Мърсър. Грета за пръв път проявяваше загриженост и това го изненада. — Затворих базата за двайсет и четири часа, за да се разсеят изпаренията от газа и снегът, затрупал Игор, да улегне. Утре отново ще влезем и ще укрепим тавана там, където преместването на глетчера го е срутило.
— Вернер и аз обсъдихме въпроса и решихме да се обадим на Топографското дружество и да ги помолим да отменят експедицията ви. След смъртта на доктор Булгарин смятаме, че базата е твърде опасна.
Съчувствието, което преди малко бе показала към Ервин, изчезна, и в гласа й прозвуча предизвикателност. Мърсър отговори по подобен начин.
— Това зависи от бащата на Марти Бишоп и от Чарлс Брус. Не можете да ни заповядате да си тръгнем.
— Мога, доктор Мърсър. И ще го направя, ако се наложи.
Грета се обърна рязко и гневно се отдалечи.
— Красавицата кучка — измърмори Айра.
— Може би наистина ще е най-добре да си тръгнем. Смъртта на Игор… — гласът на Ервин постепенно заглъхна.
— Никога! — заяви Айра. — Не обичам да оставям работата си недовършена.
— И аз — съгласи се Мърсър. — Но започвам да се питам каква всъщност е мисията ни.
Той прекара остатъка от деня с гайгеровия брояч, обикаляйки по снега върху Кемп Декейд, за да отчете поточно нивото на радиация. Не очакваше, че ще открие нещо ново, но искаше да бъде сам. Опита се да види случилото се от някаква перспектива и установи, че няма такава. Игор беше мъртъв и разсъжденията не можеха да променят този факт. Мърсър можеше само да се надява, че когато разбере защо руснакът е отишъл в Кемп Декейд, ще успее да разсее подвеждащото го чувство за отговорност.