Аника осъзна, че сърцето й бие в синхрон с движенията й, докато масажираше гърдите на пациента.
Вратата се отвори и отново настъпи хаос. Санитарите забутаха количката по ярко осветения коридор към травматологичното отделение. От спасителния хеликоптер бяха съобщили информация за състоянието на жертвата по време на пътуването към болницата, затова медицинските сестри и лекарите бяха готови и чакаха. До тях имаше преносим дефибрилатор и едната сестра държеше гел и електроди. Сред звуците на електрониката се чуваха гласове. Аника продължаваше да масажира сърцето на пациента, докато останалите се приготвиха да го поемат.
Тя се отмести, за да включат сърдечния монитор към голото тяло. Зелената линия показваше активност само когато Аника притиснеше ръце до гърдите му, а щом спреше, ставаше права. Санитарите спряха количката и единият помогна на доктор Клайн да слезе.
Сестрата интубира пациента, напъхвайки в устата му маркуч, който да поддържа функционирането на белите дробове. Петер Хайман, вторият лекар, веднага допря електродите на дефибрилатора до гърдите на младежа.
Пациентът потрепери конвулсивно, когато електричеството мина през тялото му.
— Отново — извика Аника.
Хайман изпрати още един импулс в тялото на жертвата. Този път последва слаб сърдечен ритъм.
„Хайде, хайде“ — молеше се безмълвно Аника, докато гледаше натрошените крака на младежа и вече мислеше какво трябва да се направи, ако се възстанови сърдечната му дейност. Панталонът му беше скъсан и дори без рентген тя разбра, че е загубил и двата си крака под коленете. Единият се държеше само на няколко ивици плът. Турникетите на долната част на бедрата му не пропускаха кръвта да изтича от тялото. Кожата му беше мъртвешки сива. Аника си представи фонтаните кръв, които щяха да се излеят от разкъсаните крайници, когато развържат турникетите.
— Пак го изпускаме — каза сестрата.
Друга сестра приготви инжекция с епинефрин.
Иглата беше дълга, по-подходяща за кошмар, отколкото за болница, но Аника я плъзна между ребрата на пациента, без да се колебае, и я заби в сърдечния мускул.
Тя вкара лекарството и извади иглата.
— Разтърси го отново.
Хайман за трети път допря електродите на дефибрилатора до гърдите на младия мъж, увеличавайки електричеството на триста и шейсет джаула. На този етап опасно високият ток не можеше да навреди на пациента.
— Готово — малко по-спокойно каза той, макар че всички разбраха какъв ще е изходът от тази битка.
Гърбът на младежа се изви като опъната тетива на лък. Той се отпусна на масата и като по чудо сърцето му започна да бие едва доловимо. Аника и Петер се заловиха с другите наранявания.
Тя прегледа очите му и видя, че зениците са увредени и не реагират на светлината на фенерчето. Пациентът беше в кома. Доктор Клайн прокара ръка през косите му и откри подутина с размера на яйце от едната страна на черепа. Трябваше им скенер, за да разберат какви са пораженията върху мозъка. Съдейки по другите рани, Аника реши, че главата му е претърпяла силен удар.
Тя прогони подозренията си. Работата й беше да спаси живота на пострадалия, докато се намесят хирурзите. Щом напуснеше интензивното отделение, бъдещето му беше в ръцете на други.
— Кажи на радиологията, че ни трябва рентген и скенер — обърна се тя към сестрата. — Какво мислиш, Петер?
— Той ще загуби краката си дори ако му е останал малко мозък да ги контролира.
— А ръката?
Доктор Хайман погледна натрошения крайник.
Двамата лекари се спогледаха и си помислиха, че може би трябва да отпишат пациента, докато имаха шанс. Хипократовата клетва означаваше ли, че трябва да спасят живота на изпаднал в мозъчна смърт човек с три ампутирани крайника?
— Хирурзите са готови. Чакат ни да приключим — съобщи сестрата.
— Добре. Благодаря. — Аника развърза турникетите, за да позволи на кръвта да стигне до отворените рани и да възвърне естествения цвят на кожата, и преди да се превърне в потоп, отново ги завърза.
Сърдечният ритъм на пациента беше равномерен, но слаб, и колкото и физиологичен разтвор да му вкарваха, кръвното налягане оставаше ниско. Той имаше вътрешни наранявания. Аника знаеше каква е била силата на удара по време на катастрофата и реши, че по всяка вероятност някои от органите му са се откъснали и оттам идва кървенето. Разкъсаният далак беше нещо обикновено при подобни злополуки. Тя прегледа корема му и установи, че е подут от кръвта, изпълваща кухините.