И затвори рязко уста, обзет от вълни на ужас. „Добре ли е, зле ли е, глупак ли съм аз?“
Очите на Иста се напълниха със сълзи, които не потекоха. Ръката й, която лежеше с дланта нагоре върху коляното, се сви на чашка и застина така. Тя сведе глава в несръчно примирение, тромаво като дете, което прави първите си стъпки, и с треперлив глас каза:
— Справяте се много добре, Казарил, за човек, който твърди, че е аматьор.
Той преглътна, кимна на свой ред, усмихна се, излезе от стаята и избяга на улицата. Когато пое нагоре към замъка, крачката му се удължи, въпреки стръмното нанагорнище. Неговите дами го чакаха.