— Anely fer een nicht?! (Само за една нощ?!)
— На сутринта се събудих с такова главоболие, че изобщо не можех да помръдна глава. А когато отворих очи и видях любовниците си строени като войници пред леглото мозъкът ми блокира. Вторачили котешките си погледи в мен, аз се чувствах закован като…
— Исус Христос?
— И сега мога да извикам в паметта си гласовете им, мимиките и всяка една изстреляна от устите им дума — прочисти си гърлото боцманът. — Първа вдигна тефтера Арабела и зачете на висок глас:
„Арабела е една високомерна лигла, но гъвкавото ѝ тяло е невероятно добро за любов. Срещите ни с нея са винаги в осем и за нищо на света не трябва да закъснявам. Когато се ядоса, прилича на вещица.“ Арабела ме палеше с поглед, докато подаваше тефтера към Жизела.
„Жизела разхожда невероятен крушовиден задник, но носът ѝ е като перката на акула и е изключително неконтактна. Съпругът ѝ, по моему, не я задоволява сексуално.“ Жизела прехапа тънките си устни, изръмжа и подаде тефтера по редицата.
„На Салватриче съм обещал за Нова година да я заведа на разходка в Париж. Толкова е неука милата, че дори да я заведа на Нос Хорн, пак няма да разбере къде се намира.“ Салватриче захлипа като провинило се дете, а от очите ѝ по пода закапаха оловни сълзи.
„Мафалда живее в сестиера Дорсодуро, на няколко преки от Инес и трябва много да внимавам като ходя да задоволявам огромното ѝ туловище. Поти се като пор, а и… краката ѝ понамирисват.“ Мафалда хвърли тефтера на земята, закри лицето си с ръце и зарида на глас.
„Лорето иска да ѝ викам котенце и да ѝ шепна мръсотии в ухото. Трябва да се преструвам, че не забелязвам набръчканата ѝ като гъсеница гуша.“ Лорето понечи да запрати тефтера отгоре ми, но Брулела посегна и го издърпа от ръцете ѝ.
„Брунела има най-очарователната усмивка в цяла Венеция, но задникът ѝ виси като грота близо до екватора. Трябва да театралнича, че харесвам разглезеното ѝ синче.“ Брунела така силно тропна с крак, Псе, че облак прах излезе от пролуките в дюшемето.
„Ерничита е малко отвеяна, а майка е една надута пуйка, която прави всичко възможно да си вкуси от мен. Не знам дали ще мога да ѝ устоя.“ Ерничита изсъска като усойница, след което набута тефтера в ръцете на следващата по редицата.
„Рамола е доста досадна и постоянно ми бърка графика. Баща ѝ обаче е червив от мангизи, а тя е доста щедра с тях. Гримирана прилича на бостанско плашило.“ Рамола обърса с ръка сълзите си и така си размаза грима, че наистина заприлича на плашило.
„На Инес съм ѝ най-първият. Голям зор имам да угодя на това мрънкало за всичките ѝ прищевки. Посветил съм ѝ стихчето «Обичам те», което също е и за Рамола. Да не го объркам с «Обич», което е за Ерничита.“ Инес затвори тефтера и го метна отгоре ми, а аз едва успях да се отдръпна, за да не ме удари по главата.
— По дяволите! — изруга Псето.
— После Арабела кимна към останалите момичета и всяка една от тях се обърна назад, за да вземат в ръце по една голяма кошница. В следващия момент към мен полетяха развалени яйца, гнили домати и ябълки, мухлясало сирене и дори вмирисана риба. А те само ме сочеха с пръст и се кикотеха до припадък. Какви безгрижни дни! Какви красиви моменти!
— На мен пък са ми изливали помия върху главата — рече в тон с настроението Псето.
Двамата се засмяха с тих глас.
— Арабела така скалъпи всичко — ръката на боцмана направи символичен жест на отпъждане, — че ме обвиниха за влизане с взлом и ме хвърлиха в затвора.
— Не думай бе!
— Три дни по-късно, тя оттегли обвинението. Плати, където и колкото трябваше и ме измъкна от ония зловещи катакомби, за да ме закара право у тях. Дръпна пердетата, накара ме да се съблека и метна дрехите ми в камината. Колко дни сме правили любов, нямам ни най-бегла представа. В стаята цареше пещерен мрак и не знаех кога е ден и кога е нощ. Когато се прибрах в Лондон, всичко ми изглеждаше като мъглив сън. В началото, той често оживяваше в компанията на другарите ми, за да ни забавлява. С годините обаче се превърна в грудката, от която поникна плодът на познанието за човешките ценности.
— Венецианките май… хич не са стока!
— Всяка една жена си е красива по свой неповторим начин, Псе. Всяка една жена, независимо какви недостатъци носи като човешко създание, има изконното право на нежност. Така мислех, когато като момък живеех в кожата на неудържим ухажор и неуморим любовник с мото: „Тъпо, старо, грозновато, всяка бройка — кюлче злато“, така мисля и сега, друже. Макар че вече като улегнал и зрял мъж, съм далеч по-обран и мотото ми по-скоро гласи: „Когато си с много жени, принадлежиш на момента, а когато си само с правилната, моментът ти принадлежи“ — закима боцманът. — Но знаеш ли, кое е плашещото в цялата история?