— Като в… библията!
— Кралят имал ослепително красива съпруга, която обожавал, и трима сина — Кип — на девет, Лип — на осем и Рип — на две, които боготворял. Всички негови поданици се отнасяли с респект и уважение към него, а той от своя страна им се отблагодарявал, като следял за спазването на законите. Управлявал кралството си умело и давал на всекиму заслуженото. Престъпленията изчезнали и народът му заживял един достоен за приказка живот, но… имало един проблем, който не давал мира на мислите му — курвата.
— Курвата? — натърти Псето.
— Надарена с природна красота — матовата кожа и гарвановата коса издавали източния ѝ произход — я от Асехт, я от Осехт. Носела името Елесе и заработвала залъка си при Бреге, който получил собствеността на братовата си кръчма, откак брат му Креге се простил с живота си за прелюбодеяние, осъществено не без нейната помощ. Бреге обаче водел ергенски живот, което идвало да рече, че законът за прелюбодействие не го лови и той редовно вкусвал от сладостите на мургавелката. Не се скъпял дар да ѝ дари или пара да ѝ даде — я за нова дрешка, я за омаен аромат.
— Знам що е да си презрял ерген!
— Където и да се появяла, Елесе обирала мъжките погледи. Порочната ѝ осанка обсебила съзнанието на всички, които носят панталони, включително и на крал Вип. Кралят се поболял по нея, а желанието му да я подреди в тефтера си направо го разпаряло на две. Ставал и си лягал с мисълта как я люби, а когато се случвало да не я види няколко дни… спирал да се храни, да говори, изпадал в умопомрачение. Пазел болката в обковано сандъче, заровено в дълбините на душата му, но се страхувал, че ще дойде ден, в който ще трябва да стори нещо, за да върне вътрешния си мир. Бленувал да я обладае, но това идвало да рече само едно — да тръгне срещу собствените си закони.
— Накъде сега?
Капитанът му посочи пътя и продължи:
— Под предлог, че не се чувства добре, кралят два дни не излязъл от покоите си, за да умува проблема. Не измъдрил друго, освен да отведе Елесе извън пределите на Есехт и там да получи своето. Решението изглеждало справедливо и… правдоподобно, понеже законите важали само за кралство Есехт, но започнала да го гложди мисълта, че все още обича семейството си и напусне ли е Елесе границите на кралството, едва ли вече някога щял да се завърне при жена си.
— Чичо Бен избяга с една шафрантия.
— Страдал като мъченик. На шестата година от въвеждането на суровите закони той решил, че на кралство Есехт му липсва веселие и променил един от законите. Разрешил вноса и употребата на ейл от Усехт. Така от този ден нататък всяка втора вечер кралят давал забава на площад Мудо. Направил това по две причини. Да вижда Елесе и да дави мъката си в алкохол, затова че не може да я приюти в обятията си. Съветниците и придружените му порицали промяната. Кралството започнало да се превръща в долнопробна кръчма и да запада. Обедняло, понеже кралят харчел много за запоите, а и както се очаквало, някои от законите му започнали редовно да се нарушават и така, за няколко месеца, палачът пратил в отвъдното цели 63-ма нещастника.
— Цъ-цъ-цъ-цъ…
— На идната утрин, след обесването на кръчмаря Бреге за убийството на Тав, кралят се събудил и погледнал през прозореца към площадите Мудо, Пудо и Нудо. Щом чул радостта на гаргите и видял танцуващите тела, той осъзнал сериозността на положението и решил да сложи край на своята тегоба. Вечерта съпругата му Сверта го посрещнала будна, за да се увери, че кралят ще се прибере пиян, но жив. Тя се дърпала инатливо, но той все пак успял да я целуне, след което се тръшнал в леглото и се направил, че заспива, нежно похърквайки до ухото ѝ. След като тя заспала, кралят се изнизал тихичко, качил се на коня си Хрик и отпрашил право към къщата на курвата преоблечен като обикновен гражданин на Есехт. Стаята на Елесе още светела, което накарало краля да се усъмни, че при нея вероятно шетал обожател.
„Убивам го и получавам своето!“ — казал си кралят.
Покатерил се той по едни висящи лиани със стъпките на пума се промъкнал до стаята на Елесе. Потропал три пъти на вратата и зачакал. Курвата му отворила, а той нахълтал с нож в ръка, оглеждайки се като звяр за друг озверял хищник.
„Кой сте вие, по дяволите?“ — попитала с уплаха в гласа курвата. — „Разкрийте се или неистово ще крещя за помощ.“