„Нали обещахте?! Нали го направихме заради кралството? Нали трябваше да го запазите в тайна? Нали се разбрахме без курвенски номера?“ — нервите на краля, иначе жилави като черешови корени се скъсали и той започнал да сипе ругатни и безпочвени закани.
„Вие май забравихте, че съм курва, кралю, и освен с вас си лягам и е много други мъже, включително и с крал Пида, който, освен че е доста по-надарен от вас е и далеч по-щедър в обещанията си“ — макар да мъкнела покварената си душа като непосилен товар, Елесе живеела с достойнството на курва.
— Значи размерът… все пак…
— След обесването на крал Вип, на престола се възкачил крал Пида, син на крал Тида и внук на непокорния крал Зида. Така кралство Есехт отново започнало да води битки е останалите кралства Асехт, Осехт и особено Усехт, но скоро трите кралства се обединили и разрушили най-голямото и могъщо кралство на остров Отос до основи.
— Значи накрая излиза…
— С края на всяка приказка, човек започва да търси първопричината за възникването ѝ.
— Че оная гивендия Елесе — продължи мисълта си Псето — е искала повече мангизи и по-голям…
— Никога не вземай казаната дума за хвърлен камък, а чети между редовете, Псе — прекъсна го капитанът. — Там пише всичко, което трябва да знаеш, за да гледаш на живота не като на зла мащеха, а като на любяща майка.
— Като любяща майка — повтори Псето.
— Откритото послание гласи: „Вълкът козината си мени, но нрава никога!“ — закима капитанът. — А прикритото крещи: „Не алкохолът е виновен за липсата на трезва преценка, а именно опиянението от похотта!“
— Абсолютна истинност, Кептън!
Капитанът спря и постави фенера на земята.
— И докато си повтаряш думите, Псе — рече той, — които ще те направят с една дяволска мисъл по-богат, можеш да започнеш да копаеш проклетите дупки. Ще са ни нужни утре…
Девета глава
Изчезването на боцмана
Хлапето се събуди по тъмно. Очите му безмълвно се кокореха в купола на звездния безкрай. Мислите му пулсираха под кожата на младото му лице. То се въртя известно време, търсейки си място по неравната земя, след което стана и се отправи към полето с камъни. Останалите започнаха да се разбуждат чак когато първите слънчеви лъчи прокараха грапавите си езици по лицата им.
— Първо действие — грабна насмолената чаша капитанът. — Гълток ром, за да оправим вкуса в устата!
Йоланда стана и се огледа.
— Но… къде е Крази? — будеше тревога гласът ѝ. — През нощта се събудих и отново го нямаше, но реших, че е по нуждите си.
— И Хлапето е изчезнало — прозя се Псето.
— Не е изчезнало — извърна очи към храсталака Тод Фъштън. — Ето го там.
Хлапето дотича запъхтяно до тях, държейки кълбо дрехи в ръцете си.
— Вижте какво намерих! — рече то.
— Дрехите на Крази — зарови лице в ръцете си Йоланда. — Сигурно мечка го е разкъсала!
— Къде ги откри? — разпъна ризата Псето. — Няма кръв и не е разпрана.
— Ето там — показа посоката Хлапето. — От другата страна на водопада.
— Тук враговете ни не са мечки, госпожице Йо — стовари поглед към пленниците капитанът, — а лицемерието и човешката алчност.
— Думайте, що сте сторили е боцмана, инак… — размаха Псето гълито пред лицата им.
— Как да му чиним зло, като ръцете ни са завързани? — изхленчи Ян Стоунец.
— Не мислете, че сме балами — озъби се Псето. — Тук сте, за да ни насадите на крокодилски яйца.
— Нямам представа какви ги плещиш, Псе — изграчи Тод Фъштън. — Развържете ни веднага, дявол ви взел!
— Докато не се отървеш от дефектната брънка на веригата, котвата винаги ще се къса! — закима капитанът.
В погледа на Хлапето и Йоланда се четеше тяхното мълчаливото съгласие.
— Wouf micht loss ’is teeth, bit nivver ’is naitur! (Вълкът козината си мени, но нрава никога!) — сграбчи ги Псето за яките, за да ги изправи.
— Води ги, Псе! — нареди капитанът.
— Къде ни карате? — изскимтя Ян Стоунец.
Псето ги подкара по пътеката, ръчкайки ги с гълито си в гърба. Тод Фъштън настояваше да си изяснят нещата, а Ян Стоунец не преставаше да хленчи. Скоро четиримата се озоваха пред двете дупки, изкопани нощеска.
— Какво сте намислили, гръм да ви убие? — наля се с презрение погледът на Тод Фъштън.
— Милост — изстена Ян Стоунец.