Вдигайки глава, погледът му се озова върху камъните в голото поле. Изглеждащи безразборно нахвърлени от земята, погледнати от височината на нишата, камъните се подреждаха под формата на стрелка.
— Една стрелка ще я посочи! — погледът му замръзна върху въпросния камък.
— Боооцмааан… — извика Псето. — Къдеее сиии?
— Тук съм… — опита се да надвика водните езици боцманът.
— Чухте ли това? — попита Йоланда.
— Какво да чуя? — попита на свой ред капитанът.
— Стори ми се, че чувам гласа му!
Боцманът успя да откърти малко парче скала и да го хвърли в коритото на водопада. Когато то цопна във водата, всички погледнаха нагоре.
— Тук съм! — извика той. — Тук горе!
— О, демони от тъмнината! — възкликна капитанът. — Кой дявол те кукна там горе, Митс?
— Открих решението на загадката!
— О-о, любими! — сложи ръце на сърцето си Йоланда.
— Знам кой е камъкът, под който е заровено…
Когато боцманът им разясни, че за да стигнат до камъка трябва да ги напътства отгоре, всеки един зае своята позиция. Подадеше ли посока, капитанът, който стоеше пред водопада я предаваше отново чрез вик на Псето. Псето от своя страна се провикваше към Йоланда, а тя донасяше информацията на Хлапето, което бродеше из камъните. Така след известно лутане и няколко неясни команди, Хлапето намери камъка и победоносно сложи крак върху него.
Знаейки, че водите под водопада падат в дълбоко и чисто от камъни корито, боцманът не се поколеба да се метне от петнадесет ярда височина. Когато излезе от водата, Йоланда се затича и се метна в обятията му с набъбнали от тревога очи.
— Помислих си, че… — зарови тя лице в шията му и цялата трепереща, го целуна.
— Шъъъъъъъъът! — сложи пръст връз устните ѝ той.
— Хайде — нарами бъчонката с отработена прецизност капитанът, — да вървим да видим какво крие бъдещето!
— Къде са Тод и Янси? — попита боцманът.
— Чешат дявола под опашката! — разтеглиха се устните на Псето в призрачна усмивка.
— Хората на капитан Суейн са толкова покварени и алчни, че заслужават всички библейски проклятия да се стоварят върху тях в един-единствен ден — рече капитанът.
— Думите ви притежават всички атрибути на отмъщението — отбеляза боцманът. — Надявам се да сте се отървали от тях без… кръв и… неочаквани последствия.
Псето кимна, нарами лопатата и закрачи зад капитана. Малко след това боцманът и Йоланда ги последваха прегърнати. Когато преминаха през лабиринта от гъсталаци, групата се запъти към Хлапето, което стоеше върху камъка, сочен от каменната стрелка. Тримата мъже успяха с дружни усилия да го претърколят. Веднага след това започнаха усърдно да копаят. Сменяха се през определено време, а капитанът лочеше ром и нижеше къдрави попържни по адрес на капитан Суейн.
Когато лопатата в ръцете на Хлапето удари в нещо твърдо, то погледна нагоре.
— Още един ковчег!? — изпусна Псето.
— По-скоро… — клекна и почисти гладката повърхност с ръце Хлапето — дъска!
— Вдигни я — рече боцманът, — но остани нащрек!
Хлапето почисти повърхността на дъската, стъпи леко встрани и бавно я повдигна. Под нея се показа червено-жълто парче плат.
— Какво се крие под дъската, дявол ви взел? — надвеси се над дупката капитанът.
— Мисля, че е… — боязливо започна да човърка вързопа с лопатата Хлапето.
— Испанският флаг!? — свъси вежди боцманът.
— И няма скелет? — попита Йоланда.
— Нито пък злато! — додаде капитанът. — Две дупки по-празни от кукувичи гнезда!
— Каквото и да е то — пое лопатата боцманът, — изкарай го навън, Хлапе!
— А проклятието? — попита Йоланда.
Хлапето първо се скова като статуя, после задрапа да излиза от дупката.
— Какво ти проклятие! — бутна го с крак обратно в дупката капитанът. — Как испанският мерзавец ще завие проклятието в испанския флаг? Нечувано! Невиждано! Нереално! Не-Въз-Мож-Но!!!
Хлапето събра смелост, повдигна дъската, изрови вързопа и го изкара от дупката. Всички го наобиколиха, но сякаш никой нямаше куража да го разгъне. Скоро капитанът загуби търпение, изкара сабята си и разпра вързопа от единия му край. Когато издърпа испанския флаг настрани, пред тях остана да лежи една книга.
— Какво по дяволите… — надвеси се над нея Псето.
Йоланда прокара босия си крак по кожената подвързия и под прахта изплуваха златисти букви.
— Библията! — рече тя.
— О, демони от тъмнината! — закри очи капитанът. — Изгорете я! Заровете я вдън земя. Не желая тази сатирико-хумористична притча да ми се мярка пред очите.