— Защо пък точно библия? — взе я в ръце Хлапето и започна да я разглежда. — Вероятно в цялата работа е вложена някаква… символика.
— Я стига си ми дрънкал натруфени думи! — издърпа библията от ръцете му Псето.
— Псе — пое книгата боцманът, — слез в дупката и хубаво я огледай, за да не пропуснем някоя улика.
— Под библията май проблясва нещо — рече Йоланда.
— Хъм… — рече боцманът, след като я обърна обратно. — Още едно огледало!
— Да я разлистим! — предложи Псето.
— Няма нищо — отвърна Хлапето. — Мернах само някои подчертани пасажи.
Боцманът изглади с крак прахта и взе една клечка.
— Възможно е да е някакъв код — рече той. — Чети подчертаното дословно и подред, Хлапе!
— Първият подчертан пасаж… — започна да прелиства Хлапето — е от Паралипоменон: първа книга, глава 16, стих 25 и гласи следното: „Защото Господ е велик и многохвален, по-страшен от всички богове“.
— Прости ми греховете, Господи! — прекръсти се Псето скришом от погледа на капитана.
— Запомни буквата „З“, Йоланда — записа някакви цифри и букви в пръста боцманът.
— Второто подчертано — сочеше въпросния пасаж с пръст Хлапето, — е пак от Паралипоменон, но от втора книга, глава 15, стих 7 и гласи следното: „Ала вие се дръжте твърдо и ръцете ви да не отслабват, защото ще има награда за делата ви“.
— Каква награда може да ми даде оня плъх? — измърмори капитанът. — Опрощение?
— Хлапе — бързо надраска още цифри и букви боцманът, — ти запомни буквата „А“.
Хлапето кимна и продължи да чете нататък:
— Третото подчертано е от някакъв си Йов, глава 9, стих 33 и гласи следното: „Помежду ни няма посредник, който би сложил ръката си на нас двамата“.
— Получава ли се нещо? — попита Йоланда.
— Псе, запомни буквата „П“ — рече боцманът и се обърна към Йоланда. — Прояви търпение, слънце!
— Четвъртото подред е от… — наведе се над книгата Хлапето — притчи Соломонови, глава 1 стих 5 и гласи следното: „Ако мъдър слуша, ще умножи познанията си, а разумен ще намери мъдри съвети“.
— Кептън! — добави новите цифри и букви боцманът. — От теб искам да запомниш буквата „А“.
— Петото подред е… — прелисти напред Хлапето. — Отново от притчи Соломонови, глава 18, стих 4 и гласи следното: „Думите на човешките уста са толкова дълбоки; изворът на младостта е буен поток“.
— Изворът на младостта и глътката на дявола съм го измислил аз, драги ми Боже — разсече въздуха острият като секира език на капитана. — Ще нарежа на парчета всеки самозванец, който си приписва чужди заслуги, пък ако ще да е и… самият Бог.
— И на капитана му прости, Господи! — измънка Псето, докато рисуваше кръст във въздуха.
— Аз трябва да запомня буквата „Д“ — изчисти още място за писане боцманът.
— Няма повече подчертани пасажи — хлопна дебелите корици на библията Хлапето.
— Дай да видя! — издърпа библията от ръцете му Псето и понечи да си наплюнчи пръстите.
— Не се съмнявам, че можеш да четеш, но… — тембърът на Хлапето подсилваше сарказма в думите му.
— Мътните да ви вземат и двамата! — наруга ги капитанът. — Докато не намерим проклетото съкровище искам да се преструвате, че се понасяте, после ако искате си изкарайте и далаците навън!
— Установете тишина, момчета! — рече боцманът.
— Замълчете — махна с ръка Йоланда.
Боцманът започна да пише и пресмята разни цифри, но накрая размаза всичко с крак.
— От това нищо не излезе — рече той. — Нека сега всеки да каже буквата по реда, в който ви ги казах.
— З — рече Йоланда.
— А — рече Хлапето.
— П — рече Псето.
— А — рече капитанът.
— Д — рече накрая боцманът.
— Запад!!! — извика Хлапето.
— Хъм… — зарови ръце в косата си боцманът. — Странно е, че капитан Суейн ни оставя толкова очевидни нишани. Би могъл да скрие посоката е далеч по-безопасна за съкровището си кодировка.
— Като тази на Мери Шотландска — погледна го Йоланда, — но която така или иначе главният шпионин на кралица Елизабет — сър Франсис Уолсингам — разгадава!
— А как измъкна точно тия букви? — попита Псето.
— Една от кодировките ползвани от кралския флот — отвърна боцманът. — Просто извеждаш първата буква.
— Толкова просто!? — размаха ветрилото Йоланда и запрати аромата си с вятъра.
— Гениалните неща се отличават със своята простота, госпожице Йо — деликатно вкуси въздуха капитанът. — Ето например течното злато. След като се пожъне захарната тръстика, тя се накълцва и смачква, за да може да се извлече сладкия ѝ сок. След това сокът се сварява, за да може да се извлече и вторичния продукт — меласата. За да се подготви ферментът, меласата се смесва с вода и се загрява. Когато се охлади до 30°C се добавят дрожди и се оставя да ферментира два дни на същата температура в отворени казани. Когато ферментацията приключи, материалът отива в дестилатора, за да се загрее на водна пара и да се изчисти от примесите. Алкохолните пари се кондензират в специален съд, след което тръгват по една спирала, където се охлаждат, за да потече накрая чист 80-градусов алкохол. След това вълшебната течност се разрежда с вода и се поставя в обгорели дъбови бъчви. Именно обгорялото дъбово дърво придава аромата, вкуса и цвета на алкохола, за да го превърне във вълшебство. Колкото повече отлежава, толкова по-ценно става течното злато. След това, ако щеш — джинджър, ако щеш — маслен ром, ако щеш пък грог…