Хлапето дотича до капитана.
— Дали ще намерим това, което търсим? — попита го то е припрян глас.
— Ако не намерим това, което търсим — изгледа го капитанът, — ще намерим нещо, което търси нас!
Четвърта част
Проклятието на Шибалба
Първа глава
Лидерската война продължава
Черепа и шайката му изчакаха капитана и сподвижниците му да се потопят в джунглата и се спуснаха към полето с камъни. Пасѐ Д’Ериш, Пааво Коси и Гал О’ Гор тръгнаха по петите на капитана с уговорката един от тях да се върне и отведе останалите при поредната загадка.
Когато Черепа се изправи пред изкопа, хората му бързо се скупчиха около него.
— Джони Мъндей — обърна се той към мъжа до него. — Скачай в дупката и виж какво изритаха в нея!
— Слушам, сир! — измънка под носа един изгърбен като индиански лък мъж.
— Още един гроб! — изсумтя мистър Камън. — Тод Фъштън ще излезе прав. Наследството на инките ще се окаже… накрая. Ако въобще не се окаже… илюзия!
Джони Мъндей надигна глава от дъното на дупката. Очите му, непривично раздалечени едно от друго, вероятно разширяваха кръгозора му до 360 градуса.
— Испанският флаг — изграчи той. — И някаква… книга с проядени корици.
— Метни ги навън! — нареди му Черепа.
Библията изхвърча от дупката, падна разтворена и вятърът развя овехтелите ѝ страници. Всички я наобиколиха и боязливо започнаха да я подбутват кой с крак, кой с мускет. Щом се покатери от дупката, Джони Мъндей грабна книгата и припряно започна да я разлиства.
— Няма нито една картинка, но… — едното му око следеше текста на лявата страница, другото на дясната — има подчертани думи.
— Какви ти картинки, невежа такава! — издърпа я от ръцете му мъж на възраст, в чийто поглед се четеше страх от бога. — Това е светото писание!
— Кой от вас вижда добре и може да чете? — пощръкля брадичката на Черепа.
— Аз…
— Аз…
— И аз…
До Черепа веднага се струпаха неколцина смелчаци, които започнаха да се ръчкат и да дърпат книгата, всеки към себе си. Когато Черепа изруга, всички млъкнаха, а той кимна към младеж с подпухнали кафяви кръгове под очите.
— Чети!
Когато младежът започна да срича, друг мераклия за интелектуална слава я издърпа от ръцете му. После трети я отскубна от неговите ръце, а след него се изредиха още седем човека, докато накрая един наглед изкуфял старец, не успя да даде образ на подчертаните пасажи.
— Какво идва да рече всичко това? — присви котешките си очи мистър Камън.
— Не знам, но… — прекара ръка по голата си глава Черепа — тая работа хич не ми се нрави.
— Мътните го взели, капитан Суейн! — изропта Бярн Чослинг. — Вече във втора дупка няма ни дублон.
— Ако питате мен — поде мистър Камън, — час по-скоро да се омитаме оттук. Мястото ни е в океана, където испанските галеони чакат да бъдат ограбени.
— Таке е! Така е! — чуха се хоровите подвиквания от останалите пирати. — Да се махаме оттук!
— Стигнахме дотук и не може да се откажем — изсъска Черепа в лицето му. — Могат ли въобще празните ви кратуни да проумеят колко богато е наследството на инките?
— А ако всичко, което е заровил капитан Суейн — метна библията на земята Джони Мъндей — е една от неговите подли игрички?
— А проклятието? — провря се глас през тълпата.
— Няма и капка ром! — възропта друг сух глас.
— Който иска платове, памук и захар, прав му път! — изплю се в краката им пренебрежително Черепа. — А който иска да се къпе в злато, нека тръгне след мен!
Бярн Чослинг го последва.
— А как ще отплавате, като счупихме румпела, а Ян Стоунец потъна вдън земя? — подвикна зад гърба му той.
След Бярн Чослинг един по един по пътеката се занизаха и всички останали. Някои от тях започнаха да ругаят, други да говорят за дяла си от заровеното съкровище, трети мълчаливо приемаха съдбата си.
Мистър Камън не успя да удържи юздите на гнева и изсипа куп грозни думи по адрес на Черепа. Щом се озова последен, той нагази във високата трева. Тъкмо се канеше да се облекчи, когато погледът му попадна върху двете стърчащи от земята глави. Сниши се, за да се изгуби от погледа на групата и под прикритието на разперените храсти се добра до тях. Щом го съзряха Тод Фъштън и Ян Стоунец започнаха да скимтят и да клатят глави, а птиците, които кълвяха полепналите по лицата им семена излетяха.
Мистър Камън се огледа, клекна и махна натъпканите в устатите им парцали.
— Слава на бога, че ни намерихте — отрони се въздишка на облекчение от устата на Тод Фъштън.