— Дай да ти целуна крачката — изказваше благодарност погледът на Ян Стоунец.
— Имаш ли с какво да ни изровиш от тия проклети гробове? — попита с пресипнал глас Тод Фъштън.
— Зарових инструментите точно пред носа на лодката — прокара език по прашните си устни Ян Стоунец. — Там има и кирки и лопати.
Мистър Камън посрещна думите му с усмивка, но не каза нищо. Той изкара бутилка ром от торбата си и изля в устите им остатъка от нея.
— Нямаш намерение да ни измъкнеш, нали? — челюстите на Тод Фъштън се стиснаха в ръмжаща захапка. — Ти, студенокръвно влечуго!…
— Казах ти къде са инструментите, но румпелът е счупен и само аз мога да го поправя — ухили се Ян Стоунец. — Да не ме мислите за толкова глупав, че да ви оставя чертежите в дюшемето под леглото на капитана.
— Ще те приветствам в ада, негоднико! — процеди през зъби Тод Фъштън. — Ще ти изтръгна сърцето и ще го държа в ръцете си, докато не спре да бие. Ще ти…
— Шъъъъъъъът…
Мистър Камън натъпка парцалите в устите им и превърна думите им в глухи ноти. Без да пророни ни дума, той се върна на пътеката и пое към джунглата. Скоро пред погледа му се появи махаща фигура. Късите ръце, ситните крачки и разлатото шкембе караха капелана да се тътрузи по пътя със скоростта на морж. Затичаше ли се, дървеният кръст, окачен на шията му, започваше да го бие през лицето. Червендалестата му гуша трепереше като пихтия. През бримките на мърлявия потник се провираха къдрави косми оваляни в белезникава пот. Погледът му крещеше с ужаса на човек видял собствения си призрак.
Мистър Камън ускори крачка.
— Какво става, отче Мендерес? — попита той.
— Бързо, бързо! Умират, умират! — едва си поемаше дъх капеланът. — Не знам какво ни сполетя, проклятието ли, що ли, мистър Камън, но някои от другарите ни агонизират в демонични мъки.
— А Черепа? — сграбчи капелана за гушата мистър Камън. — Жив ли е?
— С него — прекръсти се капеланът, — слава Богу, всичко е наред.
— Хъмм…
Двамата се затичаха и след около 200 ярда навлязоха в преддверието на джунглата. Тези, на които им нямаше нищо, ги посрещнаха от отсрещния бряг на малка рекичка. Някои от тях не спираха да ругаят, други мърмореха за проклятието и се кръстеха, трети мълчаха потънали в страх.
Мистър Камън се огледа и във фокуса на неговото внимание попаднаха останалите от неговата страна на брега осем моряка. Посинелите им лица се кривяха в дяволски гримаси. Кървясалите им очи ту изпъкваха, ту хлътваха в бездънните орбити. Удебелените им езици висяха безмълвни. От устите им се изплъзваха заглъхващи гърлени звуци и балони пяна.
— Какво по дяволите?…
Когато тялото на Джони Мъндей застина, мистър Камън направи няколко крачки, клекна до него и разгледа пръстите и устните му. После отиде до всеки един от гърчещите се, вероятно да потърси потвърждение на налегналите го съмнения. Капеланът не смееше да помръдне преди мистър Камън да му направи знак и двамата да прегазят реката, за да се присъединят към останалите.
— Проклятието е, нали? — попита Бярн Чослинг.
— Всички до един ще горим в ада! — изциври писклив глас от тълпата. — Всички до един!
— Не е никакво проклятие — отвърна мистър Камън.
— Внимавай, кормчия! — изсъска Черепа.
— Страниците на библията са напоени със силна отрова — не се поколеба да продължи мистър Камън. — И тези, които са си плюнчили пръстите, докато я разлистват, всъщност са близали пръстите на смъртта.
— Гръм да го убие, контето от Бристол! — учести се дишането на Бярн Чослинг. — Ще ни изтрови като плъхове, кучият му син!
Всички започнаха щателно да оглеждат ръцете и устите си. Докато се търкаха с треви, дървета и дори камъни, другарите им на отсрещния бряг един по един се преселваха във вечните лобни полета.
Когато уплахата се утаи на дъното на реалността, Черепа грабна думата:
— Нека хванем крак по пътеката на запад — вената на челото му пулсираше в необуздан ритъм. — Тя е единствената в тази посока, така че няма как да не се пресрещнем с останалите ни другари.
Мистър Камън кръстоса поглед е няколко моряка от тълпата и ръката му се плъзна към дръжката на кътласа.
— Тук — рече той — пътищата ни се разделят, Череп!
— Всички заставаме зад едно мнение — провикна се един набит младеж. — Връщаме се в океана!
— По дяволите мнението ви! — избухна Черепа. — Какво сте си наумили, негодници такива?
— Ако не се махнем оттук, всички ще свършим като тях — протегна ръка мистър Камън. — Тук под всеки камък и зад всеки храст ни дебне смъртта.