— Кое?
Капитанът се разшава и боцманът продължи шепнешката, за да не смущава съня му:
— Името Арабела означава „Откликната молба“, а ако не си забравил, приключението ми във Венеция започна именно от базиликата Сан Марко — обърна се той към Псето. — Ето затова човек трябва да внимава за какво моли бог. Желанията винаги се превръщат в реалност.
— А не ти ли се е искало да се прибереш у дома и да… жена и дечурлига?
— Макар че в мислите ми се прокрадва идеята за семейство, животът на сушата не ми понася повече, отколкото да изхарча дяла си от плячкосаното — отвърна боцманът. — А и не е желателно да се връщам в Лондон.
— Защо?
— Когато постъпих в кралския флот се увлякох по дъщерята на адмирал О. Д. Борел, но… един комодор ме изпревари и пръв адресира любовта си към нея!
— Дуел?
— Натопиха ме в хладнокръвно убийство и оттогава властите ме дирят, за да украся бесилките в Тайбърн.
— И се наложи да яхнеш вълната!?
— Колкото и да пришпорваш живота, не можеш да получиш всичко накуп, Псе!
Четвърта глава
Капитанът взема крайни мерки за оцеляването на боцмана
Капитанът изстена в просъница. Коремът му ту свистеше като нажежено желязо потопено във вода, ту бълбукаше като загоряла на огъня яхния. Мимиките му издаваха, че спазмите го атакуват с познатата болка. Във върховния момент на върлуващата в празните му черва буря, жилите по врата му се изопнаха, а краката приритаха. Звукът, наподобяващ раздирането на чаршаф го стресна.
— По дяволите! — изруга той.
Безразличният поглед на Псето остана да се въргаля по дъното на лодката.
— Проклет щил! — добута с мъка езикът му.
Капитанът се изправи. Раздвижи спящите си мускули. Облиза пръст и го вдигна над главата си.
— Хъмм… — рече той. — Попаднали сме в ирландски ураган!
— Проклето слънце!
— Стори ми се, че зърнах птица — разтърка очи с юмруци капитанът.
— Обречени сме!
— Мислите си, че птиците не са продукт на моето зрение, а на осакатеното ми въображение. И грешите, ще ви кажа Аз!
— А аз какво сторих с живота си? — сграбчи косата си Псето и я стисна в юмруци.
— Хъмм… Усещам, че дълбоко в подсъзнанието ми има заровени остатъци от… — навъси вежди капитанът. — Разговаряхме ли за нещо важно снощи, Митс?
— Ами… — погледна го боцманът, — просто се пошляхме из общите ни спомени.
Псето стовари длан в планшира и зарида:
— Me dinna wint me life tae meet sic infamous en’. Gin A maan goe ye wey o’ aa fleshes, A wints tae dee onty ye grun. Caal-keuk an fingerpost be therr, be pluntit wi ae bonnie widden jaiket an me saul be gaun tae ye Fiddler’s green, nae bydin as servand intae Davy Jones’s Locker. (Не ща да ида си с позор, не ща. Ако трябва да гушна китките, ща да си приключа на сушата, да има гробар и свещеник, да ме натаманят в красив дървен костюм и душата ми да се пренесе по полята на цигуларя, а не да остане в плен на Дейви Джоунс.)
— Триста дяволи, Псе! — изруга капитанът. — Аз съм капитанът тук! Дори и да се оплета като муха в паяжината на собствената си гордост, Аз няма да преглътна егоцентризма си, докато не ви изтръгна от ноктите на Дейви Джоунс. Щом е безветрие… ще ловим риба.
— Риба?! — опули се Псето.
— Риба — натърти капитанът.
— И с какво ще я ловим тая риба?
Капитанът метна лулата в устата си и тя звучно изтрака в предните му зъби.
— Нужна ми е лишената от ром бутилка! — рече той.
— Дано ти свърши работа! — издърпа я зад гърба си боцманът и му я подаде.
— Ще направя поплавък от корковата тапа — рече капитанът. — А ти, Псе, не гледай като девствена вдовица пред Едуард Тийч, ами вземи проклетата фалина и започни да я разплиташ на тънки върви.
— А… примамка? — попита Псето.
— Ще откъсна няколко нишки от банданата на боцмана, които ще играят ролята на мушици!
— Чувал съм, че рибите видят ли червено… — чевръсто започнаха да разплитат въжето пръстите на Псето. — Разярявали се като докери!
Капитанът измъкна ловко корка от бутилката със зъби и я надигна, за да изцеди в устата си единствената капка разхождаща се в нея.
— Сега Несъразмерния ще ви демонстрира уменията си. В цяло Ландейло нямаше по-талантлив от мен. Не можете дори да си представите какви страшни чудовища съм подлъгвал в реката и то знаете ли с какво?
— С какво? — попита Псето.