— Много добре знаете, че в живота, който водим, няма място за суеверия — метна една плювня през зъби Черепа. — Който тръгне с мен, ще получи двоен дял, който ли не…
— Хайде! — нагази във водата мистър Камън. — Връщаме се на кораба, поправяме румпела и вдигаме котва. Който е на борда на „Рагнарок“, ще плячкосва под мое командване.
— А как ще поправите румпела, като нямате инструменти? — попита Бярн Чослинг.
— Ян Стоунец ги е заровил пред носа на джолито — отвърна мистър Камън.
— А чертежите на кораба? — продължи да го изпитва Бярн Чослинг.
— Скрити са в дюшемето под капитанското легло.
Увереността в гласа на мистър Камън накара хората от екипажа един по един да прецапат през реката и да вземат неговата страна.
След бушуващия огън в очите на Черепа, зениците му вече тлееха като въглени на отмъщението, а езикът му пламтеше като нажежен ръжен. До него остана само сънародникът му Бярн Чослинг.
— Виж ги, Бярн! — подигравателно се изхили той. — Стадо овце, водено от ялов коч.
— Ако все пак решиш да се присъединиш към екипажа — обърна се назад мистър Камън, — на борда има достатъчно пемза, с която да лъскаш палубата.
— Ах, ти проскубан трюмен плъх! — измъкна кътласа си Черепа. — Възползваш се от факта, че Тод Фъштън вече го няма между нас, че Дери и Коси са далеч оттук и че аз съм сам. Страхливец като теб не е достоен да застане начело на „Рагнарок“ и скоро всички тия нещастници, които ще те последват, ще угадят истина. Хайде, Бярн. Да вървим за златото!
— Ами аз… — закърши пръсти Бярн Чослинг.
— С нас ли си, Бярн, или не си? — настоя за отговор мистър Камън. — Чу го. Той сам каза, че е… сам.
— Du… elendige skid! (Копеле презряно!) — изплю се Черепа в краката на Бярн Чослинг.
— Jeg har kone og fire børn, du Skull! (Имам жена и четири деца, Череп!) — изхленчи Бярн Чослинг.
— Скоро ще се пържете в ада, мерзавци такива! — изграчи Черепа, преди да се шмугне в храсталаците.
— Чакай — гласът на отец Мендерес застигна сприхавия датчанин. — Идвам с теб!
Втора глава
Едно наляво, две надясно и пред теб ще грейне ясно
Капитанът и хората му останаха безкрайно изненадани от равнинния терен, разстлал се в западния край на острова. Убедени, обаче, че следват правилния път, те решиха да обходят всяко кътче. Капитанът и Йоланда останаха при багажа, а Псето, Хлапето и боцманът се впуснаха в търсене на нещо, което да асоциират с търбух. Бродеха в гъсти гори, бореха се с буренясали полета, надничаха над скални носове. Когато след тежък преход се измъкнаха от зъбите на джунглата, те се озоваха на около 50 ярда от отвесния бряг. Вятърът ги посрещна в прохладната си прегръдка и лицата им възвърнаха човешкия си облик.
Псето изсули на земята торбата, която носеше на гърба си и нагази в дръгливите шубраци към ръба на скалите, за да се изправи пред необятната морска шир.
— Само от няколко дена по гребените на вълните не съм, а вече толкоз да ми липсва!
— Мисля, че пропаднахме в безизходица — обърса с китки потта от слепоочията си Хлапето.
— Признавам, че капитан Суейн се оказа доста хитър — надигна бъчонката, за да отпие глътка вода боцманът. — Но не смятам да се предавам!
Псето изпусна дълбока въздишка и тръгна да се връща към боцмана и Хлапето.
— Трябваше да го задържим и сега да набивам пирони под ноктите му, докато не си каж…
— Какво по дяволите?… — отстъпи крачка назад Хлапето и уплашено погледна към боцмана. — Къде потъна Псето?
Боцманът нагази в тревата, за да се натъкне на зейнала в земята дупка, широка колкото капака на голяма каца. Той легна и надникна в нея.
— Псе!!! — гмурна се гласът му.
— Ooooooo, me erse! (Ооооо, задникът ми!)
— Какво има там долу? Какво виждаш?
— Попаднал съм — изохка Псето — в ниша. Пред мен зяпа огромен отвор, през който се вижда океана, а зад мен нишата дълбока е. И черна като докер е!
— Изкарай въжето, Хлапе — енергично започна да къса тревите около дупката боцманът. — Завържи го за кръста си, законтрѝ си някъде краката и ме спусни до долу. Мисля, че това е, което търсим!
Когато боцманът се озова в нишата, Псето го посрещна седнал и подпрял гърба си на една влажна стена.
— Добре ли си, друже?
— Бог ме обича, Боцман! Стотици пъти изправял съм се око в око срещу самия дявол, даже усещал съм как рогата му ме боцкат в гърба, но винаги ми се е разминавало на косъм.
— Малко хора се раждат с подобен късмет, Псе.
— Някой му казват съдба, Боцман!
— Хлапе… — вдигна глава боцманът и думите му полетяха от дупката. — Следвай парцалчетата по клоните и те ще те отведат до капитана и Йоланда. В другата торба ще намериш по-дълго въже. Вържи го за някое дебело дърво със здрав моряшки възел и се спуснете тук долу.