— Слушам, Боцман! — извика Хлапето, докато издърпваше въжето.
— Какъв моряшки възел! — галеше натъртеното си ребро Псето. — Тоя сополанко няма ум да си върже дори връзките на обущата. Ако ни скрои някой номер и вместо капитана ни докара Черепа и главорезите му, кълна се в десния си комбал… ще му сдъвча… далака.
Боцманът бръкна в торбата и изкара няколко сухи кори от смолист бор. Нави ги на руло и ги овърза с канап от мохо. После настърга във факлата сърцевина от палмата кохуне, поля я с ром и я запали. Двамата навлязоха в тъмната част на нишата и щом зениците им се разшириха достатъчно, за да се справят с оскъдната светлина, те започнаха да я проучват.
Докато напредваше, Псето настъпи нещо, което, под тежестта на тялото му, изпращя. Проницателният му писък накара стотици прилепи да разпляскат огромните си крила и с невъобразим шум да полетят към отвора на нишата.
— Пази се! — извика боцманът, след което обърна гръб и вдигна елека над главата си.
— Hulp! A’m are deen! (Помощ! Умирам!)
Псето държеше разперените крила на един прилеп — два пъти по-голям от гарван — току пред лицето си.
— Стой мирен! — замахна с факлата боцманът и свали крилатия бозайник на земята.
— Biddy flichtermoose! (Проклет прилеп!) — изрита го Псето и кръвопиецът изхвърча мъртъв от скалите.
— Вампирови прилепи! — хвана лицето му с ръце боцманът и започна да го оглежда.
— Да си вдигаме дърмите, Боцман!
— Тия гадове — промуши показалец боцманът в дупката на превръзката, която прикриваше недъгавото око на другаря му — явно хапят като вълци!
Над главите им проехтяха стъпки, след което едно въже се спусна през дупката.
— Там ли сте, нехранимайковци такива?
— Открих търбуха, Кептън — напъчи се Псето.
Капитанът се уви около въжето и се спусна в нишата. После пое буренцето и рече:
— Винаги съм вярвал, че един ден ще оправдаеш собственото си съществуване, Псе.
— Хайде — погледна нагоре боцманът. — Спускай я внимателно, Хлапе!
— Да си призная… страх ме е… — успя да каже Йоланда преди Хлапето да отпусне въжето и тя да поеме надолу с оглушителен писък.
Застанали точно под дъжда от ронещата се от дупката пръст, погледите на капитана и Псето търсеха най-изгодната позиция, за да проникнат под фустата на Йоланда.
— Отстъпи инч, Псе! — подбутна го капитанът. — След малко ще ме избуташ от нишата!
— Аз… такова… да помогна такова — изломоти Псето.
Боцманът заклати глава с усмивка на уста и протегна ръце, за да посрещне младата госпожице.
След Йоланда се спусна и Хлапето, а въжето остана да виси вързано за един стар бор. Боцманът разказа на капитана и Йоланда как Псето изведнъж пропаднал вдън земя, как се борил с прилепа и всички добре се посмяха.
Предвид оскъдните запаси, капитанът с потрепваща ръка раздаде на всички по глътка ром.
— Да разпердушиним егото на оня напудрен нос — докопа езикът му капката ром, опитваща се да се изплъзне по брадата му, — контето от Бристол!
— Загадката, милейди! — рече Псето.
— Секунда търпение, господин Доди — изкара листчето Йоланда, покашля се и зачете:
— Ако предположим, че се намираме в търбуха и че прилепите символизират пълчищата от ада — подхвана боцманът, — то някъде тук ни чака…
— Ключ — довърши Псето.
— Носи логика — закима Хлапето. — „Едно наляво, две надясно“ — звучи като завъртане на ключ в ключалка.
— А какво ще рече това… — погледна листчето Йоланда — „да полети, но не с криле, а със сълзи“?
— По моему — пристъпи към ръба на нишата боцманът и заби поглед в разбиващите се в скалите вълни — чрез сълзите ни насочва към… водата.
— А тези криле — рече Хлапето. — Как…
Над дупката се разнесе неясен шум и въжето леко се разклати. Всички замръзнаха и отправиха взор нагоре.
— Шъъъътт… — притаи ги боцманът.
Разчитайки на случайността, Черепа и отец Мендерес успяха да забележат своите хора от гърба на един висок хълм и да ги догонят. Щом Черепа им разкри предателството, което му спретна мистър Камън, другарите му подивяха от ярост и на часа поискаха да се върнат на кораба, за да му изтръгнат сърцето. След глътките ром и направената равносметка, обаче, мислите им се усмириха и те си признаха, че петимата не биха имали шанс срещу останалия екипаж. Не и ако разчитат само на грубата си сила.