Капитанът застана до Йоланда и с преправен женски глас насочи думите си към боцмана:
— „What satisfaction canst thou have tonight?“ („Какво ли удоволствие можеш да получиш тази вечер?“)
След това той бързо мина от страната на боцмана и заговори с неговия тембър:
— „Thy exchange of thy love’s faithful vow for me.“ („Бих искал отговор на моята любовна клетва.“)
После се върна от страната на Йоланда.
— „I gave thee mine before thou didst request it, and yet I would it were to give again.“ („Аз дадох ти я, без да си я търсил и сега обратно си я искам, за да ти я дам отново.“)
Той се завъртя с театрален жест и опря рамото си в това на боцмана.
— „Wouldst thou withdraw it? For what purpose, love?“ („Обратно ли я искаш? Но защо, любов ти моя?“)
После отново се изхлузи до Йоланда.
— „But to be frank, and give it thee again. And yet I wish but for the thing I have. My bounty is as boundless as the sea, my love as deep. The more I give to thee, the more I have, for both are infinite.“13 („Ще си призная, че искам аз да ти я дам отново. Желая нещо, което вече имам. Щедростта ми е безбрежна кат’ морето, а любовта ми също толкова бездънна. Колкото по-щедра съм с теб, толкова повече любов аз безпределна получавам.“)
След края на краткия етюд, известно време никой не посмя да отлюспи ни дума.
— Що за скована публика сте?! — рече с възмущение в гласа капитанът. — Това тук е сцена не по-малко драматична от тази в Ромео и Жулиета.
— Браво — заръкопляска Псето.
За разлика от Йоланда, от чиито очи струеше тържество, боцманът изглеждаше някак си засрамен.
— Хайде, стига вече — рече той. — Да се залавяме за работа, момчета! Очевидно нещо пропускаме. Нека напънем умове над скрития подтекст в загадката!
— If aat isna sharpish payn en me bliddy kidnies. Tak me lack fer ae meenits, bit… gonny awa an bree eih tatties. (Болят ме проклетите бъбреци. Ще ви липсвам за минута, но… трябва да пусна една вода.)
— Какво рече, господин Доди? — попита Йоланда.
— Трябвало да се облекчи — отвърна боцманът.
— Мисля, че е редно да запазиш нужното благоприличие пред дамата? — провикна се Хлапето.
— И какво по дяволите очакваш? — попита Псето. — Да сложа параван или да се изчуркам клекнал?
Напоените с ирония думи на Псето проехтяха в съзвучие с опиянения смях на капитана.
— Съсредоточете се, дявол го взел! — повиши тон боцманът. — „Чака той да полети, но не с крила, а със сълзи“. Тук, тук се крие уловката! Мислете! Мислете!
— Оооох… — изпъшка благо Псето, опитвайки се да насочи струята си към пролуката в земята.
— Не с криле, а със сълзи… — повтаряше си боцманът, докато проучваше стената с пръсти.
— Пфююю… — вдигна брича си Псето и избърса ръце в крачолите. — Тая дупка… напълване нямаше тя.
— Ключ! Сълзи! Вода! Летене! Издигане! Вода! Издига… Мръдни настрани, Псе! — клекна пред процепа боцманът и започна да го оглежда.
— Ahhh… Pumpit eih shippie therr, A dead! (Ама… аз току-що изпомпих водата от трюма в нея!)
— Добре, че не изхвърли и баласта, Псе! — отскубна лулата от устата си капитанът и издиша валма гъст дим.
— Ако това е кривината, за която спомена по-рано, Псе — подхвана боцманът, — и тя наистина е тясна, за да не може да се бръкне в нея с ръка, и дълбока, за да не може да надзърнеш в нея, то това най-вероятно е тайникът, в който се крие решението на загадката.
Хлапето се наведе, подуши въздуха пред дупката и ноздрите му потръпнаха. Погнусената му физиономия мачкаше благите черти на лицето му.
— Каква смрад! — измърмори то.
— Тогава как ще изкараме това, което е там? — извърна глава от отвращение Йоланда.
— If aat isno eih rum! (От рома е!) — оправда се Псето.
— Ако е това, което си мисля, на дъното на дупката има нещо, което ще изплува, ако я напълним с… — извърна глава към бъчонките боцманът. — Сълзите вероятно са… водата, която трябва да налеем в дупката, а…
— Полетът е това, което водата ще качи до отвора през кривините ѝ — продължи Йоланда, стиснала носа си с пръсти.
— О, демони от тъмнината! — побърза да напълни чашата с ром капитанът и да отпие. — Гръм да изпепели мозъка на контето от Бристол!
— А ако е наистина е ключ, как железен ключ ще изплува на повърхността? — попита Псето.
— Не носи логика да е ключ от сандък — отвърна Хлапето. — Всяка ключалка може да бъде… разбита.
— Без ватиканския сандък — прокара пръсти през косата си боцманът.
— Какви са тия… ватикански сандъци? — погледна го Йоланда в недоумение.
— Църквата държи най-ценните си писания в специално изработени за целта сандъци — отвърна боцманът. — Опиташ ли се да ги разбиеш, дали през ключалката, капака или дъното, всичко, което е в тях ще се унищожи.