— Същият — разрови жарта и изтърколи яйцата навън от огнището боцманът. — Та картофите и досега са неизменна част от битието на индианците. Освен храна, те са и тяхната природна аптека. Компрес напоен е изцеден картофен сок цери изгорено или премръзнало място, а такъв от настъргани кори облекчава мускулните болки. При главоболие пък, към челото се привързват сурови резени.
Йоланда взе обеленото яйце, подадено ѝ от боцмана и го помириса.
— Ухае превъзходно — рече тя, след което отхапа хапка чак до жълтъка. — А откъде знаете всичко това?
— Живял съм в Перу и по-точно в Куско — отвърна боцманът. — Перуанците са изключително гостоприемни хора, а древната им кухня е уникална. Трябва да опитате пачаманка, ястие приготвено на нагорещени камъни. Четири вида месо се мариноват в уакатай и се гарнират с картофи, царевица и юка.
— Уакатай? — духаше в пръстите си Хлапето, докато отчупваше от черупката на яйцето. — Юка?
— По ония ширини виреят растения и корени, които ги няма на другите континенти. Освен картофите, царевицата, тютюна и боба, които вече са стигнали до нашата трапеза, съществуват още десетки храни, които чакат да бъдат открити за света.
— И кои са те? — попита Псето с пълна уста.
— Ами… Плодовете черимоя, лулума, гуанабана, каму каму. Корените якон, мака и юка. Бататът камоте, лютите чушки ахи, зърнените култури таруи, киноа, амарант. Перуанците оплитат вкусовете на всички тези храни по невероятен начин. Пил съм чача — бира от черна царевица и такава от юка наречена масато. Пил съм напитка, приготвена от смляна кора на дървото лапачо, както и писко — алкохолна напитка, правена от гроздето, което испанците започнали да култивират по тамошните земи. Ял съм себиче, прясна риба, приготвена във ферментиралия сок на плода тумбо. Опитвал съм месо от лама, алпака, тапир, броненосец, куй, но несъмнено първото място печели масамора морада — сладкиш, направен с брашно от лилава царевица.
— Масамора какво? — дообираше загорелия по черупката белтък Йоланда.
— Самият сладкиш е с арабски произход, понеже испанските конквистадори са взимали мароканки за наложници. С една дума, когато техните кулинарни умения срещнали перуанското брашно от лилава царевица, ананаса и сладкото брашно, се родило масамора морада.
— Какво си дирил в Перу? — докопа второ яйце Псето и пръстите му чевръсто започнаха да го белят. — Заради някоя фуста ли си се озовал там?
— Изпълнявах една поръчка на шотландския ботанист Чарлс Алстън — отвърна боцманът. — Събирах информация за месните растения. Прекарах там цели девет месеца.
— И се влюби в най-засуканата индианка? — продължи да упорства Псето.
— По-скоро най-засуканата индианка е попаднала в лепкавата му паяжина! — рече Йоланда. — Не забравяйте, че мъжките разговори не се водят в присъствието на дама!
— Какво му е? — извърна Хлапето поглед към капитана.
— Не бери грижи, Хлапе — отвърна боцманът. — Всеки човек има нужда понякога да остане сам с мислите си.
— В крайна сметка оказа се, че наследството на инките ще окаже се накрая — развя ключето пред погледа си Псето. — А какво ли се отключва с този двоен ключ?
— Трябва да си признаем, че капитан Суейн е много хитър и изобретателен — рече Йоланда. — Вероятно…
— Дори не подозирате колко, слънчице — прокара пръста си по бузата ѝ боцманът, за да получи в отговор очарователната ѝ усмивка.
— А как въобще е успял да го напъха до дъното на кривата дупка? — стисна зъби Хлапето. — Ключето?
— Много просто — добута една дебела цепеница в огъня боцманът. — Напълнил е дупката с вода и е го пуснал, прикрепено към кожата. Водата бавно се е изпарявала, а кожата, която има способността да плува, бавно е слизала по кривините, докато не се е озовала на дъното.
— Забеляза ли това, Боцман? — приведе се към огъня Псето, за да използва светлината. — Като че ли на кожата има нещо… издълбано.
— Дай да видя!
Щом го огледа, боцманът бръкна в торбата и изкара разпърпания си тефтер. Започна да разлиства, докато не откри рисунката, която отговаряше на тази от кожата.
— Какво е това? — надничаше зад гърба му Хлапето.
— Нека първо Йоланда прочете последната загадка и тогава ще ви разясня подозренията си.
Йоланда се изправи, измъкна от пазвата си сгънатия на четири лист, след което прокара ръце по талията, за да оправи корсета си. Топлата светлина на огъня се плъзгаше по извивките на тялото ѝ и подчертаваше неговата привлекателност. Тя се покашля и започна да чете: