— Мили Боже! — възкликна Йоланда.
— Разкажи ни за златото! — настоя Хлапето.
— Ами империята на инките така се разраснала, че при Виракоча Инка императорският път от север на юг отмервал 3000 мили. Те подчинили племена като Аймара, Лупаките и Колите, Чанките, Кечуа, Чиригуаните и Чачапойците, както и цели империи като Чиму, които се славели като изкусни златари.
— Струпали са… несметни богатства! — оживи се Хлапето.
Боцманът легна по гръб до Йоланда и я погъделичка по крака, а погледът му ѝ предаде нежно послание.
— Около площада в Куско се издигали светилища и дворци, в които живеел владетелят Инка. Той носел туники изтъкани лично от „невестите на слънцето“ и украсени със злато и сребро. На главата му стояла изящна златна корона наречена „лаута“. Седял на златен трон, а в ръката си държал златен жезъл, украсен е перата на птицата коракеке. Дори посудата, в която му поднасяли храната се изработвала от чисто злато. Истинската им гордост обаче си останал храмовият комплекс Куриканча, или Храмът на Слънцето. По вътрешните му стени лъщели златни листове. Прозорците и вратите — целите нагиздени със скъпоценни камъни. Огромен златен диск пък е изображение на Бог Инти посрещал първите лъчи на изгряващото слънце. Както се случва обаче, когато испанците се появили, всичко ценно се изпарило на мига.
— Bliddy Spaniards! (Проклети испанци!)
— Толкова много злато? — преглътна Хлапето.
— Научил за богатствата на инките, Франсиско Писаро решил да последва примера на Ернандо Кортес, чиято слава от покоряването на ацтеките блестяла в златни доспехи. При първия допир с тях Писаро завързал наглед приятелски отношения и дори разменил дарове с тях, като им дал прасета и кокошки в замяна на злато и сребро.
— Прасета и кокошки — повдигна вежди Йоланда — за злато и сребро!
— Когато обаче през 1532 година Писаро се завърнал в Перу, той поел към Кахамарка, където се намирал Инка Атауалпа е армия от 100 000 души. Испанецът водел около 100 пехотинци, 60 кавалеристи и едно оръдие, така че предвид численото неравенство, планът му включвал само едно — да пленят самия Инка.
— Хитър като лисугер, значи — отбеляза Псето.
— Атауалпа се появил е 5 000 въоръжени е прашки войни. Ситуацията се развила толкова главоломно, че и самият Инка не могъл да разбере кога и как попаднал в ръцете на Писаро. Пукотът и пушеците от аркебузите изплашили индианците и в редиците им настъпило пълно безредие. Испанците започнали поголовно да ги избиват, а Винсенте де Валверде и Алаварез де Толедо, който после станал първият епископ на Южна Америка размахвал библията и е пълно гърло крещял: „Избийте до крак тези езически кучета!“ — извика с нужния тембър боцманът, за да придаде жестокост на историята.
— Много им е угодно на дяволските изчадия, родени от католическата църква, да убиват от името на Исус Христос! — изропта в яда си Псето.
— Атауалпа предложил да откупи живота си срещу толкова злато, колкото можела да побере стаята, в която го държали затворен и два пъти повече сребро — веждите на боцмана затанцуваха в ритъм. — Писаро естествено радушно приел предложението и от всички краища на империята започнали да се стичат несметни богатства. За два месеца испанците претопили толкова много изящни произведения на изкуството, че когато и последната лама се освободила от товара си, откупът възлизал на 50 тона злато и 15 тона сребро.
— Не думай бе! — плесна се по челото Псето. — 50 тона!
— Писаро обаче не удържал обещанието си и не освободил Атауалпа, а алчността му го накарала да плячкоса Куско — облече яростта си към испанеца в унила усмивка боцманът. — Там испанците разграбили храмовете и светилищата и събрали още 30 тона злато и още толкова сребро.
— Майчице, мила! — възкликна Хлапето.
Боцманът направи кратка пауза, след което продължи да привежда другарите си по вкаменените дири на изгубеното наследство на Инките:
— Писаро прекрасно знаел, че в краката му се търкаляли само трохи, в сравнение с истинското богатство придобивано с векове от недрата на империята. Разбрал пък че няма да излезе жив, Атауалпа пратил на рода последната си воля. Този път възловото писмо, наречено „кипу“, носело необичайните 13 възела. Отбрана група воини първо нападнали един керван от 50 000 лами натоварени със злато и сребро на път за Кахамарка. След като го ограбили, те скрили скъпоценните метали на „сигурно“ място. Скоро след това съкровищата от стотиците храмове, светилища и дворци изчезнали. И така вече векове наред наследството на инките тормози умовете на онзи, чийто авантюристичен дух се храни с митове и легенди.