— С глистите на прасетата — отвърна капитанът. — Чудесна стръв за 100-фунтови сомове.
— Дядо ми… ей такива риби хващаше — разпери ръце около три фута Псето, но после малко ги поприбра. — Той имаше една приказка: „Inty eih fashin an eih sbaggen then be nae perfit matter. Ayeweys ae bodie better as ye is tae com forht!“ („В риболова и съвкуплението няма абсолютен майстор. Винаги ще се пръкне някой по-талантлив от тебе!“)
— Мъдър дядо си имал! И в едното и в другото съм толкова кадърен — наежи се капитанът, — че един ден ще събера опита си в апокрифни книги. Едната ще учи хората как да си хващат риба, за да не гладуват, а другата — как да накараш всяка жена да се почувства по-желана и от самата Венера.
— Ама… как така без куки? — застина в разплетените върви погледът на Псето.
Капитанът изхлузи ботуша от левия си крак и измъкна със зъби няколко пирончета от подметка. После челюстта му се стисна в хищна захапка, за да изкриви с лекота две от тях под формата на куки.
— Сега вселената ще стане свидетел как легендите оживяват, джентълси! — рече той.
— Възхищавам се на изобретателния ти гений, Кептън! — подкрепи го с усмивка боцманът.
— По-бързо, Псе! — пришпори го капитанът. — Предстои ни да променим курса на историята!
Щом разплете фалината, Псето навърза част от тънките върви една за друга. После насука дългата около 100 ярда линия на бутилката, подаде я на капитана и продължи със същия устрем да съединява останалите върви.
Капитанът разряза корковата тапа на две, направи дупка в средата на едната от тях и прокара връвта от бутилката през нея. Издърпа тапата на около четири ярда от началото на връвта и я застопори с тънка треска, на чийто връх завърза издайническо червено парцалче.
Когато стигна до най-важната част на такъма — примамката, той превърза по тънко снопче червени нишки към двете пирончета с най-тънката възможна връв. После върза вървите с куките към основната линия на разстояние един ярд една от друга.
— Митс, няма начин да пробием френските луидори, за да ги използваме като тежест, нали? — угрижената му физиономия умело прикри риторичния въпрос.
— Без инструменти… — понечи да се надигне боцманът, но изстена от болка и се улови за хълбока. — Мисля, че това не е възможно, Кептън!
— Псе… — подвикна капитанът.
— Какво?
— Може ли обицата от лявото ти ухо, моля?
— Какво да… може обицата от… лявото ми ухо? — попита на пресекулки Псето. — Моля!
— Веднага ми подай обицата си, кучи син такъв! Иначе… — потъна в безумие погледът на капитана.
— Защо не закачиш твоята?
— Твоята е по-тежка, а и моята носи дълбоко емоционална и дори леко сантиментална стойност — гласът на капитана изведнъж стана напевен. — Подарък ми е от…
— А защо моята да не носи?
— Дай ми я веднага, проклетнико!
— Няма!
— Положил си клетва, мътните те взели, Псе! Не виждаш ли, че дяволът вече гъделичка боцмана?
Псето погледна към гаснещото тяло на боцмана и бързо свали обицата от ухото си.
— Правя го заради боцмана! — рече той. — На!
Капитанът пое обицата с престорена благодарност и подсвирквайки си я завърза за тежест. Когато хвърли връвта във водата, обицата повлече куките надолу, а коркът остана на повърхността. След като удари гълток ром, той започна да придърпва поплавъка към себе си и да си мънка нещо под носа:
— Рибата при ри… Фустата при ку…
— Какво по дяволите мърмори? — извърна Псето глава към боцмана.
— Вероятно някаква рибарска молитва.
— Рибарска молитва!?
След мъчителното очакване нещо да се случи, капитанът най-накрая издърпа поплавъка в лодката.
— Пак ли нищо? — попита Псето.
— Долу е гадината… — надвеси се над борда капитанът и образът му затанцува във водата… — Усещам я как чопли, но не ще да лапа, пущината ѝ с пущина!
— Ще мрем, а аз…
— Под лодката се върти риба, която не ще червени парцали, а мръвка, Псе. Вълците му с вълци!
— Край! — опря глава на свитите си колене Псето.
— Не губи власт над волята си, Псе! — сгълча го капитанът. — Довърши останалите върви!
— Сега пък какво? — ръцете на Псето мудно започнаха да навързват размотаните върви.
Капитанът отскубна червените нишки от пирончетата и отвърза едната кука от връвта. Когато Псето навърза останалите върви и нави новата линия на обувката си, капитанът мушна другото парче корк в нея за поплавък, завърза свободната кука към нея и прикрепи обицата си за тежест. Така той направи две идентични върви с по една кука, поплавък и тежест.
— Дръж, Псе! — набута той в ръцете му една от вървите.