— И сега… — разшава се Хлапето — всичко това чака да бъде открито от… нас.
— С ключ за един-единствен сандък!? — изрази съмнение с поклащане на глава Псето.
— Може пък да е ключе на врата, зад която се крият всички онези богатства — предположи Йоланда.
— Защо пък не! — рече боцманът.
— Сега има ли инки? — прозя се отново Псето.
— С цел да съхрани тялото си за задгробния живот Атауалпа приел предложението да стане християнин, което му спечелило правото да бъде удушен чрез гарота. Никой след смъртта му не успял да се изправи пред поданиците на империята като „истински“ инка, а с обезглавяването на последния от божествения род Тупак Амару, чиято глава красяла площада в Куско през 1572 година, империята на инките се разпаднала.
— Отивам да се облекча в храстите — изправи се Псето и се протегна.
— Може ли да се има пълно доверие на капитана? — попита шепнешком Хлапето. — Имам предвид, така без ром?
— Какво искаш да кажеш, Хлапе? — надигна глас боцманът. — Ако има капитан, който се държи като равен с екипажа си, то това е той. Никога не би предал някой от хората си.
Хлапето виновно извърна поглед.
— А ако един ден… — обърна се Йоланда към боцмана — ви се наложи да избирате между мен и… капитана?
— Ами…
В този момент в заграждението влетя Псето и избави боцмана от неудобния въпрос.
— Вижте какво намерих — размаха той лист хартия.
— Какво е това? — пое го боцманът.
— Капитанът се е подпрял на едно дърво и е заспал — отвърна Псето. — Стискаше го в ръката си.
— Значи не сте го намерил, а сте го… откраднал, господин Доди — рече Йоланда.
— Много е нечетливо, а и тоя пушек… — подаде боцманът листа на Йоланда. — Очите ми направо горят.
— Писмо от капитана до… — плъзна се пръстът ѝ по кривите букви, надзъртащи от белия лист — Каня.
— Чети, милейди! Чети! — оплете вежди Псето.
— Може между редовете да има нещо за… съкровището! — рече Хлапето. — Нещо, което капитанът е разгадал и решил да сподели с любимата.
— Това е лично и не бива да го четем — сгъна листа Йоланда и понечи да се изправи. — Отивам да го оставя там, където му е мястото.
— Капитанът никога не е пазил тайни от нас — хвана я боцманът за ръката. — По-добре го прочети, за да могат всички да успокоят умовете си най-сетне.
— Боцманът е прав — рече Псето.
— Така е — съгласи се Хлапето.
— Добре, но — разгъна тя листа — ще ми трябва малко време да разгадая някои от буквите.
— Цялата нощ е пред нас, милейди — отвори широко уста Псето, за да изцеди последните капки ром от манерката.
Последвалата тишина отнесе съзнанието на Псето в царството на сънищата и той тихичко захърка.
— Слушате ли? — попита Йоланда, преди да зачете:
„Скъпа ми Каня,
Ще бъда кратък, понеже със сабята си служа по-добре, отколкото със самите думи. По следите съм на наследството на инките, което искам да поделя по равно между осиротелия ми екипаж от пет души. Ако четеш това писмо, обаче, значи вече съм дръпнал дявола за опашката и съм във врящия му казан при стария Крокс и останалите негодници.
От дълго време се опитвам да ти призная, че всичките ми мечти са свързани с теб. Последно те сънувах ден преди да напиша това писмо. Аз и ти стояхме прегърнати на двора в Ландейло, а около нас тичаха дузина деца и също толкова прасенца и агънца.
Животът е еднакво подъл към всички човеци — дава ти надежда, единствено когато знае, че в замяна ще се нахрани с мечтите ти!
Знам, че в кръчмата ти винаги е пълно с проклетници, които искат да вкусят от прекрасностите ти, но знай — моите чувства към теб са истински, защото, кой друг ти е казвал, че иска да остарее с теб?
Най-лошото, което може да ми се случи, е да ме накараш да избирам между теб и рома. Предпочитам да ви имам и двете в изобилие, затова скрих в дълбините на душата си чувствата си към теб. Там, където ще бъда, докато четеш това писмо, сигурно ще търпя физическа болка, но не от нея ще ридая, скъпа моя ненагледна, а от това, че съм далеч от топлата ти гръд и белите ти пухкави като облаци бедра.
Това, което сега ще ти река, не съм го казвал на нито една жена, макар че съм… покорил няколко дузини. Не се хваля, но и ти май не стоиш мирна през времето, когато не съм на Тортуга, нали? Искам да ти кажа, че каквото и да се случи, Несъразмерния винаги ще те оби…“