— Да отрежем на змията главата! — пламна огънят на унищожението в очите на капитана. — Някакъв топчия да се мери с Несъразмерния!
— Това е омагьосан кръг — сниши боцманът глас. — Ако отрежем една глава, ще се пръкнат други две. Знаеш, че всеки пъдарин бленува да бъде… капитан.
— Дай ми един гълток време и ще съм готов да сложа света в краката си. Дори накрая да открием само един-единствен фартинг, Митс, това ще е успех равен по стойност на пълен трюм със злато, защото хитрият ще се окаже надхитрен, а победителят ще се окичи с вечна слава.
— Това вече си ти, Кептън — заклати глава боцманът. — Онзи, който ме научи, че житейският опит се трупа с действие, а не с философстване и гледане в една точка.
Щом събудиха другарите си, групата тихомълком напусна лагера. Пътьом, Йоланда повдигна темата за сомнамбулизма и Псето не се поколеба да ѝ разкаже куп забавни истории свързани с боцмана, като разбира се пропусна тази, разиграла се в трюма на кораба. Следвайки ориентирите, отбелязани в тефтера си, боцманът ги водеше към двете каменни очи. Там, където теренът лежеше гол, луната им помагаше да се ориентират, а навлезеха ли в джунглата, те осветяваха пътя си е факли.
На развиделяване групата съзря една височина с лъкатушеща в полите ѝ река и спря да почине под няколкото дървета, прораснали до самия ѝ бряг. Пиха толкова много вода, че коремите им се подуха. Йоланда получи извинение за своите женски капризи и се скри зад една скала, за да извърши ритуалите по личната си хигиена. След броени минути при нея се присламчи и боцманът.
Капитанът, Псето и Хлапето нагазиха в реката направо е дрехите. Когато излязоха от водата, те ги окачиха по дървото да съхнат, оставайки само по шапки, ботуши и долни гащета с препасани в тях саби и пистолети.
— Мислите ли, че всеки човек се ражда с отделна съдба? — попита Хлапето. — Един вид, ако ти е предначертано например да загубиш любовта на живота си, но пък да тънеш в охолство и разкош, то това неминуемо да се случи.
— Съдбите на хората са преплетени като свински черва, Хлапе — рече капитанът. — И за твое сведение, млади момко, те са дълги цели 223 инча. Сега си представи всичко това оплетено на кълбо.
— Боя се — повдигна рамене Хлапето, — че не мога да разбера накъде да насоча мислите си!
— Искаш ли да ти разкрия как дори прашинките в живота, на които никой не отдава внимание, преплитат хиляди човешки съдби?
— Целият съм в слух — отвърна Хлапето.
Капитанът захапа лулата си, облегна се на един кух дънер и започна своя разказ:
— В един противен януарски ден, господин Никълъс Ейтоз се събудил с кошмарен вик, за да намери пред вратата си едно измръзнало писмо, което гласяло следното: „Съпругът ми разбра за нас двамата! Пази се!“. Щом разчел кървавите букви от белия лист, Никълъс Ейтоз изпаднал в дива паника и изял писмото, за да не може никой, никога да го зърне повече. Камбаната в главата му дрънчала, че съпругът на любовницата му е разкрил любовната им афера и е дошло време да си плати за прелюбодеянието. Аристократ по наследство и със завидно обществено положение, той не можел да си позволи да опозори семейството си и да понесе целия онзи срам, който го очаквал, затова просто се качил на тавана на трикатовата си къща и… си надянал примката.
— ’Tis written tae dancy wi Jack Ketch, ye winna git droundit! (Ако ти е писано да се обесиш, няма да се удавиш!)
— Щом не се явил на закуска, всички тръгнали да го търсят. По-малката му дъщеря Елизабет Ейтоз се изправила пред нещастието първа да се натъкне на танцуващото тяло. Будна и енергична от малка, тя се опитала да го спаси, но за съжаление душата на клетия любовник вече му се присмивала извън тялото. От онзи ден нататък всичко за семейство Ейтоз се преобърнало с кила нагоре — вдиша дълбоко в дробовете си пушека капитанът и се закашля.
— Пийни ром, Кептън — подаде му Псето манерката.
— Без Никълъс Ейтоз, семейството му бива изхвърлено от партньорите му в бизнеса и скоро останало без дом, затънало в дългове и борчове. Жена му Ейприл Ейтоз така и не разбрала, защо съпругът ѝ посегнал на живота си. Тя обвинила себе си за смъртта му, заради кавгата, която му спретнала предната нощ и съвсем скоро се отровила с отвара от беладона. По-голямата му дъщеря Кармелита Ейтоз, сломена от загубата на баща си и на живота, който водила дотогава, попаднала в окопите на отчаянието и станала проститутка, за да зарази хиляди мъже със сифилис, повечето от които по-късно умрели. Същите онези мъже, които щели да създадат поколение — деца, внуци и правнуци, които на свой ред да се занимават с наука и изкуство, с дела, които са можели да оформят ядрото на един по-добър свят или просто да станат крадци, изнасилвачи или убийци. От цялото семейство само по-малката му дъщеря Елизабет Ейтоз успяла да преживее смъртта на баща си и да продължи напред. Въпреки че се увличала по актьорството още от малка, заради случката на тавана тя станала лечителка и помогнала на хиляди хора да оздравеят. Същите онези хора, които след това щели да създадат поколение — деца, внуци и правнуци, които на свой ред ще се занимават с наука и изкуство, с дела̀, които биха променили хода на човечеството, или просто да се превърнат в крадци, изнасилвачи или убийци.