— Ако всичко това е вярно…
— И още как, Хлапе! — излизаха облечени в дим думите на капитана. — И то, представете си, всичко това само заради едно-единствено писмо, което на всичкото отгоре не принадлежало на съвестта на господин Никълъс Ейтоз.
— Как така? — смръщи се Псето. — Нали уж съпругът уж?… А?… Нали уж любовницата?…
— Всъщност писмото трябвало да акостира на Кинг Стрийт 69, а не на Кинг Стрийт 96 — отвърна капитанът.
— А откъде знаеш всичко това и с всички тези подробности? — обостри се любопитството на Хлапето.
— Ами… По стечение на обстоятелствата, аз се оказах човекът, който достави писмото.
— Не разбирам, не защото съм объркан от дистанцията на времето, а… Умишлено ли си… или?…
— В един период от живота си, Хлапе, аз се озовах по улиците на Лондон, където един мрачен ден, докато се шляех безцелно насам-натам, една изискана дама ми предложи 3 шилинга, за да доставя писмото на Кинг Стрийт 69. В бързината обаче, защото тя държеше веднага да го предам, а заваля и дъжд, аз обърках адреса и го доставих на Кинг Стрийт 96. Междувременно го прочетох, а когато се чу, че банкерът Никълъс Ейтоз се обесил, реших да проследя какво ще стане със семейството му. Иначе другото си е чисто съвпадение, че Никълъс Ейтоз е отглеждал любовница по същото време и се е страхувал да не бъдат разкрити.
— Съвпадение! — повтори като в унес Хлапето.
— Можел си да четеш още от малък? — попита Псето.
— На няколко езика — отвърна капитанът.
— И после? — попита Хлапето.
— После в пресата излязоха писания, които напомняха на лондончани, че като държавник Никълъс Ейтоз се явявал най-яростният противник файтоните да се движат от лявата страна на пътя. Парите му почти убедили властите, те да се движат вдясно — продължи капитанът. — Не знам дали трябва да се чувствам горд с културноисторическия подвиг, който извърших по случайност, но… само който не е управлявал файтон във Франция, не знае колко объркващо е на кръстовищата, когато каруцата се движи вдясно.
— Не мога да повярвам, че такива неща се случват извън театралните площадки! — рече Хлапето.
— Няма по-голям театър от живота и по-взискателен и амбициозен драматург от дявола, Хлапе. Някои хора се уреждат с главни роли, други се задоволяват с второстепенни, но право ще ви река: всяка една дума — изречена или не — всяка една крачка — направена или не — всеки един хвърлен или скрит поглед имат значение.
— Така казваше и мама: „Писано ни е да сме бедни и цял живот да теглим мизерия“… — прозвуча като дете в тялото на възрастен Псето.
— Ха-ха-ха-ха… — покровителственият смях на капитана накара листата на дърветата да се раздвижат. — Миналото си е минало. Него човек не може да го пренареди, а и да можеше, не бива, защото то е оформило характера ти, и ти сега си такъв, именно заради него, без значение дали си отвратен или благословен от живота. Самият живот обаче може да бъде разцепен на две от един-единствен миг. Мигът, в който човек осъзнае, че може да нареди бъдещето си. Така както човек може да моделира тялото и ума си, така може да моделира и бъдещето си, Псе, със същото това тяло и същия този ум.
— Ъъъъъъъъъъ… Такова… — запъна се Псето.
— Сега ще ти подредя пример, Псе — продължи капитанът, вперил поглед в пробуждащото се небе. — За да достигне някаква цел, човек трябва да извърви пътя до нея, нали така? Но пътят към целта никога не е само един — може да са два, три, безброй. Знаеш как се стига до пристанището на Кардиф, нали?
— Или по Сентрал Линк, или по Лойд Джордж, или по ъъъъ… Корпорейшън Роуд — отвърна Псето.
— Точна така, Псе — потвърди капитанът. — Преди близо 30 години в един слънчев юлски ден имах за цел да стигна до доковете на Кардиф, където да изкарам някое друго пени, за да мога да си напълня тумбака. Можех да притичам по Сентръл линк, откъдето, както се досещаш, щях да стигна най-бързо и да изпреваря другите гладни гърла. Можех да мина и по тясната Лойд Джордж, откъдето в голямата блъсканица, при малко повече късмет, можех да си открадна печен картоф от Дороти Грей, без да ме хванат. Аз обаче избрах Корпорейшън Роуд, най-дългата измежду трите, по която фучаха каруци и се тътрузеха съдрани гладни прошляци.