Пасѐ Д’Ериш и Гал О’ Гор понечиха да се впуснат в атака, но Черепа ги издърпа назад.
— Мирни! — изсъска той.
Капитанът пристъпи към сандъка.
— Това ли е наследството на инките, Митс? — погледът му ридаеше. — Един-единствен сандък, който не тежи повече от… 100 фунта?
— Навътре пещерата става подводна — повдигна рамене боцманът. — Дори се гмурках, но…
— Нима това е… всичко? — побледня Хлапето.
— Не аз съм този, чиито дела ще се окажат заметени като трохи под килима на човешката история — нагази във водата капитанът. — Трябва да има още купища сандъци, Митс. А златната верига?
— Изчакай поне да видим какво пази този! — протегна ръка боцманът към Йоланда.
Младата госпожица свали връвта е ключето от шията си и го подаде на Псето. Той бавно го мушна в специалната ключалка, за да пасне то идеално в нея.
— Ean lefty, een richty, afore o’ye it’s tae com oof michty! (Едно наляво, две надясно и пред теб ще грейне ясно!)
В този момент Черепа реагира спонтанно и поведе главорезите си в яростна атака. С изстрели във въздуха и варварски викове, жадуващата за кръв шайка за секунди се озова пред сандъка. Пааво Коси закачи яката на Псето с кътласа си, принуждавайки го да се изправи.
— Махни си гнусните ръце оттам, еднооко чудовище! — изрита го той към другарите му.
— О, демони от тъмнината! — изкара флотската си сабя капитанът и мина в настъпление. — Ей сега ще ви видя сметката, проклетници!
Черепа пръв посрещна атаката на капитана, а Псето се спусна към Пааво Коси. Боцманът успя да издърпа Йоланда и Хлапето малко преди лицата им да се озоват на куката на Пасѐ Д’Ериш. След като си размениха по няколко хаотични атаки, при една, от които Псето успя да разреже с кътласа си рамото на непохватния отец Мендерес, всички изведнъж замръзнаха на местата си, стреснати от пушечния пукот на пистолетен изстрел.
— Хвърлете оръжието! — метна пистолета на земята Хлапето, сграбчи Йоланда и опря кама в гърлото ѝ.
— Исо — изстена Йоланда. — Какво те прихваща? Вразуми се, за бога! Вразуми се!
Отец Мендерес хвърли кътласа си на земята и вдигна ръце. Черепа въртеше очи от капитана към Хлапето и ръмжеше в недоумение.
— Не вие, по дяволите! — вресна Хлапето към Черепа. — Капитанът, любовчията и омразното Псе! Веднага!
— Ума си ли загуби, Хлапе? — начумери се боцманът.
— Не аз — разрида се Хлапето. — Тя погуби ума и достойнството си дори! Ти я превърна в… уличница!
— Злохулните ти речи, Хлапе — погледна го капитанът, — са само подправката на попарата от собствени грехове, която скоро ще изсърбаш!
— Предупредих ви аз — изстреля език Псето, — че малкият дрисльо играе копой! Ако не я пуснеш, кълна се, ще ти изгриза гръцмуля!
Хлапето бавно се присламчи към групата на Черепа.
— Време е всеки да си получи заслуженото — погледът му хвърляше мълнии към боцмана. — Ние не сме никакви брат и сестра, а…
Черепа стовари дръжката на кътласа си в тила на Хлапето и то се свлече безмълвно на земята.
— Достатъчно с този театър! — устата му се пенеше по ъгълчетата на сатанинската усмивка. — Можеше да се постараете малко повече и да изберете по-кадърен актьор за пошлото ви представление!
Куката на Пасѐ Д’Ериш се уви около косата на Йоланда и той я натири в ръцете на отец Мендерес.
— Вдигни си кътласа и я пази като… вярата си! А вие хвърлете оръжията! — обърна се той към капитана. — Само без излишни действия! — пусна рапирата си на земята и бавно вдигна ръце боцманът.
— Кукувица ли ти изпи мозъка, Митс?! — плесна ръце по бедрата си капитанът. — Вдигни си рапирата и ми помогни да им разпоря задниците!
Гал О’ Гор забеляза камата, препасана в колана на боцмана и с едно движение я издърпа.
— На умник ли ми се цаниш Крази Михс? — проблясваше злото в жадните му за мъст очи.
— Оръжието, Несъразмерни! — с ироничен нюанс в гласа, подаде куката си напред Пасѐ Д’Ериш.
Вместо да я закачи на кривия ченгел, капитанът запрати сабята си в краката му и гнусно се изплю върху очуканите му ботуши.
— За глупостта, която така често ви спохожда — избърса уста с ръкава си той, — не пред мен ще отговаряте, непрокопсаници такива, а…
— Пред самия дявол! — довърши Псето, преди да хвърли оръжията си и вдигна ръце.