— И за наш късмет! — добави Псето.
— По-бързо, дявол ви взел! — изропта капитанът. — Да бутнем лодката!
Щом качиха сандъка в лодката, те я издърпаха във водата с дружни усилия. Капитанът пръв се качи в нея и подаде ръка към Йоланда.
— Хайде, госпожице Йо — рече той. — Скачайте на борда и да се пръждосваме от тоя прокълнат остров!
Йоланда отстъпи крачка назад и виновните ѝ очи потърсиха разбиране.
— Всичко мога да обясня! — миглите ѝ не смогваха да отпращат сълзите. — Аз и Исо…
— Не сега е моментът, госпожице Йо — прекъсна я капитанът. — Виждам, че очите ви се умориха да крият тази тайна, но… семейните ви драми не са по-величави от тези на нечий друг живот!
— Корабите не могат да отплават в този щил, но трябва да побързаме — метна се в лодката Псето. — Хайде, скачайте бързо в лодката!
Йоланда прошушна нещо в ухото на боцмана и той кимна в знак на съгласие.
— Спокойствието ти ми нищи нервите на парцали, Митс? — пушеха нажежените думи в устата на капитана. — Не видя ли фрегатата на кралския флот? Нима искаш да нахранят проклетите бубита с нас?
Боцманът започна да тика лодката навътре пред смаяните погледи на другарите си.
— Вода за ден! Без храна и посока! Четирима в едно джоли! — рече той. — Едва ли съдбата ще бъде толкова благосклонна към нас отново!
— Съдбата е една меркантилна кучка, Митс, която не се различава с нищо, от която и да е блудница! — рече капитанът. — В момента, в който ѝ предложиш и пени повече, отколкото струва, тя е готова да лази в краката ти!
— Вие вървете, джентълмени! — закима боцманът. — Аз оставам с Йоланда. Дал съм…
— Изпросено обещание! — припомни му капитанът.
— Всички капитани на кралския флот, патрулиращи из Испански Мейн могат да разпознаят дъщерята на губернатор Дичет — избърса сълзите от бузите ѝ боцманът. — Ще използвам тази възможност, за да я върна у дома!
— Ще ти турят прангите и ще те обесят като куче, Боцман — предупреди го Псето.
— Ще измислим нещо — отвърна с усмивка боцманът.
— Чакай тогава да го сторим по-правдоподобно! — рече капитанът, ровейки в торбата.
Докато боцманът се опитваше да разгадае намеренията на капитана, едно острие проблесна пред очите му и е крещящ пирует отвори люта усмивка на рамото му. Алената кръв рукна по ленените нишки на бялата риза, а капитанът с не по-малко отработено движение от първото заби острието на камата в бедрото му.
— Какво по дяволите те прихваща? — притисна бедрото си е ръце боцмана.
— Госпожице Йо — подхвана капитанът, — вероятно стадото, което тичаше срещу нас е предвождано от капитана на кралската фрегата. Не ми чини ясно какво дирят тук, но изиграйте пред него театро, че Крази Митс се е обърнал срещу кръвожадния капитан Мафо, за да ви избави от сигурна гибел. Това, и влиянието на алчния ви баща, ще го избавят от представлението на наказателния док на Темза.
— Бутайте сега навътре! — провикна се Псето. — Бутайте! Бутайте!
— Дано успеете да се измъкнете! — хвърли ключето в лодката боцманът. — И да пазите сандъка! Изглежда се разминахме с наследството на инките, но убеден съм, в него се крие нещо много по-ценно!
— Капитане! — усмихваше се през сълзи Йоланда, докато сковано махаше за сбогом. — Дълбоко се надявам, че ще си останем приятели…
— Един човек може да бъде приятел с жена, само ако и той е жена, госпожице Йо! — отвърна капитанът. — Всичко останало е написан провал, защото похотта е тази, която властва в душата на човека.
— Признавам, че владеете изкуството на шегата!
— Но не по-изящно от изкуството на истината, госпожице Йо — заби капитанът греблото във водата и двамата е Псето загребаха в такт.
— Наскоро си признахте, че изоставате с цели две бройки от боцмана — сви палеца и кутрето на дясната си ръка тя, за да му покаже останалите три пръста. — Направете ги три!
— Вече съм ви отбелязал в мой ущърб, госпожице Йо — върна им капитанът усмивката. — Един ден пътищата ни пак ще се пресекат, Митс! И тогава, при равен старт, Несъразмерния хубаво ще ти натрие носа!
— Сбогом! — извика боцманът с просълзени очи.
Когато реката изхвърли капитан Суейн на пясъка, лодката вече приличаше на порещ водите делфин. Обладан от гняв той хвърли шапката си на земята и скочи няколко пъти върху нея. Щом погледът му прихвана женската фигура и лежащия в краката ѝ мъж, краката му мигом го понесоха към тях. Малко след това, капитанът на фрегата се появи с войниците си и последва вдълбаните му в пясъка стъпки.