— Мисля, че не сте в положение да ме заливате с обиди, еднокраки! — намръщи се дебелакът. — Ако пръдна и мога да ви потопя черупката! — разтресе се от истеричен смях желираната му гуша.
Екипажът му също се включи в забавата.
— Ако настоявате, че сте берберски корсари — кимна капитанът в знак на извинение, — значи не може да не сте настанили спомени за братята Барбароса — Арудж, Иляс, Исхак и Хизир. Та аз съм техен… далечен наследник. Ако не вярвате, мога да ви покажа, че съм…
— А обрязан ли сте спрямо обичаите?
— Не само, че е играл ножа, ефенди, но и липсващата от мен част е на поклонение в Мека!
Дебелакът го погледна невъзмутимо, грабна един овнешки бут от позлатения поднос, който едно голо до кръста хлапе държеше, и хищните му зъби се забиха в плътта, за да откъснат сочна хапка.
— Голям лъжец сте! — измляскаха мазните му устни. — Братята Барбароса са при Аллах от има-няма 200 години, а всички техни наследници от мъжки род са с червени бради.
— И моята е червена, но в момента е… опушена… А откъде измъкнахте тази… антика? — потупа корпуса на кораба капитанът, все едно тупаше задницата на кобила.
— По борда на тази шебека е крачил самият султан — вледени рязко тона дебелакът, размахвайки бута пред себе си.
— Да, да! — смотолеви капитанът. — А преди това по него се е разхождала Шехерезада!
Пухкавите възглавнички, бухнали изпод диамантените пръстени на дебелака, обърсаха устата му.
— Владеете много лош английски! — намуси се той. — Трудно ви отделям думите? Да не би да сте… грък?
— А вие да не сте се пръкнал в Ливърпул? — попита на свой ред капитанът.
— Когато си отраснал на Касъл стрийт — думите излизаха от устата на дебелака е натъртено хъркане, — няма как да говоря като проклет йоркширец.
— Еничарският корпус?! — изгледа го капитанът.
— Може и да познавате историята, но едва ли умеете да я ухажвате — отвърна дебелакът. — Приех исляма по волята на Аллах! А знанията, усвоени в корпуса на аджами-огланите, ме превърнаха в личност.
— Аха… Увереността ви крещи в ушите ми, че вие сте капитанът на шебеката!
— Капитан Вели Бен Дениз или казано по нашенски Дениз реиз — рехавите мустачки на дебелака започнаха да хвърлят гьобеци върху тънката му горна устна. — Слуга на турския султан Мустафа III, син на султан Ахмед III.
— Капитан Мафо — свали шапката си капитанът с артистичен поклон. — Като близък другар обаче, можете да ме наричате просто капитан Несъразмерни.
Дебелакът отново се надвеси над борда и от устата му заваляха слузести лиги.
— Та каква вяра изповядвате, Несъразмерни? — изправи се той и ръката му отнесе от подноса една голяма сребърна чаша. — Този път подредете думите в правилния ред, за да задушим недоразуменията!
— Йезуити сме — рече капитанът. — Този, немият до мен, е пръв приятел на Исус Христос, а аз съм му роднина по майчина линия.
— Обрязан йезуит! — започна да се гали по корема дебелакът и да се превива от смях. — Мисля, че ако започна да ви изтезавам, ще стане още по-забавно!
— Чувай, капитан Дениз реиз! — извика капитанът. — Имам неустоимо предложение за теб, друже.
— Да го чуем!
— В сандъка се спотайва… безценно съкровище. А това тук е ключът за него — развя го капитанът. — Всичко е твое, ако ни откараш до Тортуга.
Дебелакът махна белия си тюрбан и двама полуголи африканци веднага размахаха към спарената му глава огромни ветрила от паунови пера.
— И какво има в него?
— Пълен е догоре със златни слитъци.
— Освен лъжец и шегобиец, сте и изтънчен шарлатанин, Несъразмерни! — рече дебелакът, прекарвайки още едно топче от броеницата през тлъстите си пръсти. — А има ли кой да плати истински пари за вас?
— О, демони от тъмнината! — възропта капитанът. — Нали това ти втълпявам, берберино, че ако ни откараш на Тортуга, всичкото злато ще е твое.
— Сандъкът и без това вече ми принадлежи, Несъразмерни — езикът на дебелака се плъзна по горната му устна и облиза запотените му ноздри.
— Аааа, не така! — даде знак капитанът и двамата с Псето вдигнаха сандъка, за да го подпрат на борда на лодката. — Не стига, че не умееш да посрещаш гости, а ще се окаже, че с теб не може да се върти и бизнес.
— Щом го вдигате с такава лекота, значи вътре няма злато. А мен друго не ме интересува — нареди нещо на хората си дебелакът и те насочиха пистолетите и пушките си към капитана и Псето.
— Ако ни гръмнеш, сандъкът отлита към дъното на океана, а повярвай, че зад нас се ниже цяла флотилия, която иска да ни го отнеме — наведе се и целуна капака капитанът. — Толкова е ценно съдържанието му, че…