Радостта понесе Псето на крилете си и той запрати гласа си към всички ъгълчета на небесната шир:
— Lang mey yer lum reek, Cap’n Disproper!!! (Да живее капитан Несъразмерни!!!)
— Право ще ти река, Псе — подхвана капитанът, — рибата не е дотам глупава, че хората да я измъкват с ченгелите на бастуните си. Нужни са умение и хитрост! Ако Ти влезеш в кръчмата и видиш на една маса сервирани печена свинска глава и ром, а на друга — купчина парцали в чинията и вода в каната, на коя маса ще пристанеш, друже?
— Хъ-хъ-хъ-хъ-хъ…
— Колкото една риба е по-стара, толкова тя е по-хитра и съответно по-трудно се мами. Точно както стоят нещата и с жените — разкачи устни в усмивка капитанът. — За да осъществиш успех трябва да я прилъжеш с примамка, която да притъпи сетивата ѝ. Ако пасажът е гъст, поради конкуренцията за плячка, тя е по-малко предпазлива и се лови по-лесно, но когато е рядка или вяла в намерението си да се храни, поради куп неясни за човечеството причини, тя е много подозрителна към всичко, което ѝ се поднася.
— Истинска красота! — погали уловената риба Псето.
Поплавъкът на капитана отново хукна по повърхността и той, без да бърза, направи засечката точно навреме, за да улови втората си риба.
— Хо, хо, хопала… — измъкна я той в лодката. — Освен всичко друго, опитът показва, че при рязко понижаване на атмосферното налягане, което както знаеш вещае буря, рибата не кълве дори и на най-вкусното ухо. Но сега времето е… приказно!
— Атмосферно налягане!?
— Не ми казвай, че ушите ти не са чували за Еванджелиста Торичели, който изобретява живачния барометър и определя стойността на атмосферното налягане? — придаде си леко разочарован вид капитанът.
— Не, но ушите ми са чували за сър Уилям Уолъс, рицарят от Елдърсли — изпъчи гръд Псето, — който заедно с армията на Андрю Морей разбива англичаните.
— 1297 година, битката при Стърлингския мост! — кимна боцманът. — Историята обича да крие…
— Зарежете дребнавите прищевки на историята, джентълси! — прекъсна ги капитанът. — Сега господар е риболовът!
Поплавъкът на Псето се разшава.
— Еча ми тука… — побърза той да издърпа връвта, за да види голата кука. — По дяволите!
— Има нещо, което пропускаш — рече капитанът, докато поставяше прясна стръв на куката. — Молитвата, Псе!
Псето отново метна поплавъка във водата.
— Blaa ye gaff, Cap’n! Ye gonny see. A bain’t sic ae butter-fingert scum, ye recks me be, nae masel. (Изплюй камъчето, Кептън! И тогава ще видиш, че не съм такава непохватна невежа, за какъвто ме мислиш.)
— За да ѝ придадем историческа значимост и да запазим хармонията в природата, първо трябва да родиш тържествено обещание, че ще я заключиш в тайна — смигна капитанът към боцмана. — Все пак това са омагьосани думи, които се предават от поколение на поколение и от уста на уста, а твоята е като чекмедже, което никога не се затваря.
— Ням съм като докер! — кръстоса пръсти пред устата си Псето. — Кълна се в дясното си око!
Капитанът заби поглед в поплавъка и след елегантна засечка започна да влачи нова риба.
— Виж го, Митс! Готов е да му бръкна с греблото в окото, но да се отърве от вечното чувство на неудачник.
— Обещавам да целуна дупето на рибата! — изду устни Псето. — Но… няма да я върна във водата!
— Разсмивате ме — покри с длан раната си боцманът и се разтресе в непринуден смях.
— Рибата при рибарите, фустата при курварите, зарът при комарджиите — произнесе гръмогласно капитанът. — Те ти молитвата, Псе. Работи по всяко време на годината и по всички географски ширини.
Уловените риби плющяха с опашка и отваряха усти в последната си няма симфония. Псето ги погледна, стисна здраво връвта в ръката си и устата му заповтаря:
— Рибата при рибарите, фустата при курварите, зарът при комарджиите! Рибата при риба…
Когато поплавъкът му се потопи, той копира движенията на капитана и измъкна първата си риба.
— Толкова просто — поздрави го боцманът с усмивка, — а толкова ефективно!
— Jiss puir deid awafayt! (Просто невероятно!)
Предложението на капитана за поливане на събитието не закъсня и ромът потече по гърлата им. Колоритни на думи песни раздвижиха застоялия над главите им въздух. Когато пък работата с риболова се закучеше, те започваха да крещят молитвата с пълни гърла и да се кикотят до припадък при поредната излъгана риба.
На свечеряване големите океански хищници им отнесоха вървите направо с обиците. Капитанът и Псето успяха да наловят цели осемнадесет риби. Шестнадесет хванати от капитана и две от Псето. Вечерта ядоха за първи път от седем дни и си легнаха щастливи.