— Златен ли е поне?
— Изработен е от един-единствен прозрачен къс планински кристал. Можеш дори да съзреш вътрешните му вени. Безценно, Псе! Нещо извън човешките възможности! Нещо извън нашата реалност!
— И колко ли дублона може да припечелим от него, Кептън? — попита Псето.
— Това е последният от 13-те черепа, който трябва да заеме мястото си в свещения храм в Паленке, за да проговорят и разкрият ужасната си тайна за края на света — върна кристалния череп в сандъка капитанът и старателно го покри с вълна. — Другите дванадесет са притежание на анонимен колекционер, който иска да си купи удоволствието да общува с дявола.
— Ще му одерем кожата, Кептън! Ами… проклятието? — изведнъж ентусиазираният глас на Псето премина в боботене. — Да не ни застиг…
— Проклятие! — прекъсна го капитанът. — Какво по-зловещо проклятие от това да знаеш кога е краят на света, Псе! Право е чула, госпожица Йо, че всеки дръзнал да „види“ съкровището ще ослепее, но не очите, а душата ще загуби способност да вижда озарената от луната пътека към дверите на рая.
— Аз… Такова… — запелтечи Псето.
— В какво би се превърнала любовта, ако краят на света е отбелязан в ума ти е голям и черен кръст? Ще стане ли тя по-чиста или просто… ще се превърне в пепел?! Какво ще стане тогава с мечтите ни?!
— Мечтите ни, Кептън…
Капитанът вдигна глава към луната.
— Ти, приятелко драга, си летописецът на моя скромен живот. Отбележи този ден, като деня, в който думите ми кървят върху белия лист, но в душата ми се роят желания за нежност и любов — изкара той писмото от джоба си и го пусна до кристалния череп. — Денят, в който слагам ръката си на гърдите и усещам как сърцето ми все още бие за някой, който ме чака!
— Признавам, че малко попрекалих… — продължи своята изповед Псето. — На острова на човекоядците, Кептън… За обеците… Направо те излъгах, че аз и…
— За да окрадеш историята, Псе, не ти трябват уменията на ловък джебчия, а куражът на наивен хлапак, тичащ през тръните на своите блянове!
Капитанът сложи дузина гюлета в сандъка и след като го заключи, хвърли ключа зад борда.
— … Ама и ти си го и заслужаваше, Кептън…
Гърдите на капитана се издуха до пръсване и думите полетяха от устата му:
— „All the world’s a stage, and all the men and women merely players; They have their exits and their entrances!“15 („Светът е една голяма сцена, а хората са само актьори. Всеки има своята роля, която трябва да изиграе!“) — изрита той сандъка с дървения си крак, за да прати тайната на кристалните черепи в необятната шир на океана.
— Бог с нас! — прекръсти се Псето.
— За някои, бог е самият дявол, за други — дяволът пък е бог — изтърколи искрящ поглед по златистата лунна пътека капитанът. — Покачи се на върха на света, Псе, вдигни ветрилата и ме откарай при най-безценното съкровище — обятията на моята Каня!
Приложение
Речник
Агути — бозайник от семейство гризачи.
Абалон — морски охлюв, чиято обвивка е в ярки тюркоазени цветове.
Аджами-оглани — християнски деца обучавани за слуги на високата порта.
Амбразура — отвор в стена за оръжие; бойница.
Аравак — дума, с която испанците наричали туземното население от Западните Индии.
Арак — питие от ферментирали плодове и палмов сок.
Аркебуз — старинно огнестрелно оръжие.
Aqua-vitae — спиртна напитка (водата на живота).
Бакборд — лявата страна на кораба от кърмата към носа.
Бандана — кърпа, която се връзва на главата, за да предотврати влизането на пот в очите.
Баямо — свирепа буря с пороен дъжд, светкавици и гръмотевици.
Берберски корсари — наемници от държави в северна Африка, подчинени на Турския султан.
Бизанмачта — третата мачта от носа към кърмата.
Бом-блинд — най-горното платно на бушприта.
Боцман — моряк, който отговаря за поддръжката на кораба, за неговия такелаж и запасите от храна, вода и материали.
Братята Барбароса — известни берберски корсари, които били рижи и им дали името Барбароса, което на Испански означава „Рижава брада“.
Брашпил — хоризонтален скрипец за вдигане на котвата.
Бриз — вятър, който духа през деня от морето към сушата.