Мисията на боцмана завърши с неуспех, но Псето изскочи от джунглата с два кокосови ореха и плодове събрани в ризата си. Боцманът махна неядливите, такива като матопалото, чиито плодове пускаха гъста мъзга и миришеха ужасно, а другите ги излапаха с охота.
След скромната вечеря, боцманът намери един суров клон, подостри го и го заби под ъгъл 45 градуса в земята. След това взе кокосовия орех и с един замах го наби в кола. Изтегли го бързо, за да не му изтече сока и го подаде на Псето.
Капитанът отказа да пие от кокосовото мляко. Той си скалъпи легло от палмови листа за постеля и натъпка в ризата си пясък за възглавница, за да се отдаде на сладка дрямка под опеката на палмовия чадър. Когато Псето и боцманът потушиха жаждата си, те се гмурнаха в заспалите води на залива, за да свалят запечената по телата си кир.
До заник-слънце събраха още ядливи плодове, а капитанът настоя да вдигне тост за успешното им акостиране. Решиха да не огласяват нощта с песните си, за да не предизвикат евентуално внимание, но пресушиха до капка втората бъчонка с ром.
На сутринта корабокрушенците се събудиха почти по едно и също време и дълго протягаха ръце, преди да станат. Огледаха пустия хоризонт, излапаха остатъка от плодовете и седнаха да мъдрят план за действие. След кротки дебати, тримата единодушно решиха първо да огледат острова от най-близкото до тях възвишение.
Предвид каменистия баир, капитанът остана да изследва брега. Псето и боцманът се запасиха с кокосови орехи и се насочиха към западния склон. Видно от пъргавите му крака, Псето вреше от енергия. След храната, банята, здравия сън и компреса от млечка, положен на наранения хълбок и боцманът също изглеждаше далеч по-жизнен.
Пътят към върха им предложи своите препятствия. Ръцете им се бореха с жилавите шубраци, краката им се плъзгаха по ронливите камъни. Когато спряха да си поемат дъх под едно дърво, Псето се оказа в територията на слялата се с листата зелена куфия. Бързо напуснаха мястото, а боцманът му обясни, че отровата на тази змия може да убие човек само за една лула време.
Щом покориха върха на голия хълм, пред тях се откри целият остров. Сочеха ту в една, ту в друга посока, ръкомахаха, обсъждаха, а когато слънцето започна да ги хапе, побързаха да се спуснат към джунглата и сянката на палмовите дървета. По пътя към лагера Псето се натъкна на дрозд банани, а боцманът накъса няколко шепи крайбрежни бадеми от дръвчетата в подножието на залива.
Капитанът ги посрещна с подобие на усмивка.
— Ако не вярвах в историческата предопределеност, щях да си помисля, че дяволът се е отказал от услугите ми и ме е захвърлил на този остров, за да бъда сготвен на яхния!
— Историята не кърми всички с благодатното си мляко, Кептън — рече задъхано боцманът. — Някои имат нещастието да опитат и от отровата ѝ.
— По-добре забравен от историята, отколкото… — преглътна Псето — изяден от нея!
— Ако моментите на прозрение те връхлитаха, когато трябва, щеше да си безценен, Псе!
— Откри ли нещо интересно? — попита боцманът.
— Пясъчната ивица е по-девствена и от Дева Мария — закачи лулата в устата си капитанът. — Вие какво видяхте там горе?
Боцманът проследи с поглед дупките по пясъка, които отвеждаха само до бъчонката с ром.
— Островът е малък и доста обрасъл с гори. На запад и север е хълмист, а на юг и изток, равнинен — сочеше той посоките. — По източното крайбрежие се мяркат удобни за акостиране заливи, но няма кораби в тях.
Псето изхлузи вкиснатата си от пот риза, метна я на земята и се забърза към бъчонката с ром.
— Няма признаци на живот — рече той, — но мисля, че екипажът ни ще оцелее, Кептън.
— Право, че трябва да напоим душите си с кураж, Псе! — облиза устни капитанът. — Та кой, ако не ромът, може да надгради чувството за единство!
— Какво има, Кептън? — сбърчи чело боцманът.
— Сетивата ми вият в минорни тонове, Митс. Погледът ми гасне. В ушите ми кънти гробовен глас. Мирише ми на смърт. Глътката ми горчи. Тръпки ме побиват!
— Yalla Jaikie?! (Жълтият Джек?!)
— По-скоро изтощение — рече боцманът. — Истината е, че на всички ни трябва силна храна и почивка.
— И кога ще ни открият? — изтърколи се по вълните кахърният поглед на Псето. — И кой?
— Не унивайте, джентълмени!
Боцманът им обясни, че кокосовите орехи биха им набавили нужната течност, докато не открият вировете на реката. Че макар и горчива, сърцевината на палмата също става за ядене. Че океанът може да им достави риба, която заровена в пясъка може да се съхрани от убийствената жега, и раци, които могат да изпекат в огън, щом го запали с лък от гъвкава клонка и вървите на обущата си. Че дори в краен случай могат да събират ларви под корите на дърветата и да ги ядат сурови.