— А няма ли да е по-благоразумно… — стегна мускули Псето и се престори, че гребе.
Капитанът мълчеше и въртеше очи към онзи, който подемаше разговора.
— Знаете ли какво, момчета? — взря се в синята бездна боцманът. — Предлагам утре да навестим другата страна на острова. Ако и там не намерим признаци на цивилизация, ще се снабдим с кокосови орехи и плодове, ще си направим още едно гребло, ще стабилизираме лодката със странични поплавъци от сух ствол на дървото анона и ще се върнем в океана. Сигурен съм, че наоколо ще изплуват и други острови.
— Да не сте посмели да изсипете рома и да напълнете бъчонката с миризливото кокосово мляко.
— Кокосовите орехи може да ги отваряме и на лодката — рече боцманът. — Ще отнеме време, но можем да филтрираме вода от мочурището през натрошени въглени и така ще се запасим за пътуването.
Капитанът отхапа от бадема и бързо изплю всичко с най-киселата физиономия, която владееше.
— Що за отрова е това, Митс?
— Всъщност — подаде му банан боцманът — наличието на бананови палми ми навява мисълта, че най-вероятно португалци са се опитали да ги култивират на този остров.
— Бананът, джентълси, е като жената! За да го ползваш, първо трябва да го съблечеш — съживи се изведнъж капитанът. — И въпреки че съдържанието под обвивката винаги е едно и също… е понякога по-крехко, друг път пък по-жилаво, всеки път вълнението от подобен безсрамен акт те превръща в нетърпелив хлапак, на когото му предстои да загуби девствеността си от най-обиграната проститутка.
— Тия испанци и португалци са голяма напаст! — размаха ръка Псето, за да прогони кръжащите около главата му насекоми.
Капитанът изръмжа. Очите му рязко потъмняха. Юмруците му се стегнаха. Гласът му задра в гърлото:
— Само като си представя преливащите от злато галеони, отправили се към проклетата Испания, направо ми изтръпват ноктите на десния крак — той се изправи и подостреното дърво потъна в пясъка. — Няма да я бъде „Волята на Адам“. Не и докато Несъразмерния усеща полъха на вятъра, докато чува грохота на вълните, докато ближе солта от устните си и реже с поглед хоризонта!
— Adam? Fa’s aat bas? (Адам? Кой е тоя копелдак?)
— Не знаеш какво е „Волята на Адам“!?
— Какво, Кептън?
— Дългата версия, Митс! — настоя капитанът.
— Ами… На 4 май 1493 година папа Александър VI — Борджия издава папска була Inter Caetera, която дава на Испания всички земи на запад и юг отвъд 100-те левги от Азорските островите и Капо Верде. „Няма мир отвъд линията!“ — прокара с ръка една мислена ос боцманът. — На дипломатичен език това идвало да рече, че отвъд 100-те левги на двата острова, европейските споразумения не важат и там господар е само Испания. Дори и в мирно време, ако чужди кораби навлязат отвъд 100-те левги, то Испания ги нападала като врагове.
— Мръсни католически гадове! — изруга Псето. — Един ден този уродлив израстък на вярата ще се пържи в собствената си мас!
— „Волята на Адам“ всъщност се нарича договорът от Тордесияс, сключен година по-късно между Португалия и Испания, които си поделят новооткритите земи отвъд Европа — продължи боцманът. — Разделянето на света станало по така наречения „Папски меридиан“, защото португалците успели да измолят папата да премести линията от 100-на 370 левги западно от Кабо Верде. Така земите на изток от този „Папски меридиан“ принадлежали на Португалия, а на запад на Испания.
— А за Шотландия… грънци!
Боцманът отмина коментара на Псето с усмивка, след което захвана да довърши историята:
— Така през 1500-та година Педро Алварес Кабрал достигнал бреговете на Бразилия с флотилия от 13 кораба. Те попадали на изток от папския меридиан, съответно не принадлежали на Испания, и той обявил земите за колония на португалската корона.
Последва мълчание изпълнено с напрежение — най-вече от неспокойното око на Псето.
— Кептън! — поде най-сетне той.
— Какво има? — суровата гримаса продължаваше да стои като маска на лицето на капитана.
— Загубихме и двете обици — задра нокти по лобовете на ушите си Псето.
— И половината ми ухо, Псе — допълни капитанът, — но надхитрихме смъртта и подарихме живот на боцмана. Клетвата си е клетва!
— Не забравяй да намажеш раната с билковата помада — напомни му боцманът.