Сухите дървета в огъня запращяха като изстрели на полева кулвертина. Всеки пукот караше Псето да ридае в по-горна октава. Боцманът успя да забели кората и направи опит да промуши длан през примката. Капитанът запращаше въоръжените си с щедри обещания или варварски закани думи ту към шамана, ту към вожда, но ушите им оставаха глухи за словата му. Когато съвсем остана без глас, той млъкна, за да даде почивка на изподраното си гърло.
По сигнал на вожда, двама индианци изправиха капитана, и го завързаха за стърчащ от земята кол. Шаманът вдигна ръка и всички гърла се стегнаха в безмълвие. Той се изперчи пред капитана и изричайки сакрални думи, започна да сочи към някои от тотемите. Племето, увило се в кръг около капитана, отговаряше с буйни викове и танци.
Тъкмо когато шаманът раздрънка зъбите в шепите си, за да ги хвърли в огнището, едно хлапе с лице на ангел пристъпи към капитана и поглади голата му ръка.
— Ku pa dragu taka ko aami shaku maka? (Ще го дерем или ще го ядем с препечена кожа?) — попита то.
— Dragu taka (Ще го дерем) — извика индианка размахваща кокален нож в ръката си.
— Shaku maka (С препечена кожа) — изфъфли друга с липсващ преден зъб.
— Dragu taka (Ще го дерем).
— Shaku maka (С препечена кожа).
— Dragu taka (Ще го дерем).
— Shaku maka (С препечена кожа).
— Dragu taka (Ще го дерем).
Капитанът ровеше с дървения крак в пръста като разярен от матадор бик. Когато гласовите му струни влязоха в тоналност, гърдите му се разпраха в магарешки рев:
— Shaaaaaaaaaaaaaaku maaaaaaaaaaaaaaka!
Шаманът вдигна ръка и всички млъкнаха.
— Too musso okkosi ke aami shaku maka. (Бледоликият иска да го ядем с препечена кожа.)
— Shaku maka! Shaku maka! (С препечена кожа! С препечена кожа!) — изви глас племето.
Вождът кимна и един сух като чироз индианец подхрани огъня с топки борова смола. Хлапакът предизвикал неочакваното вълнение притича и хвана ръката на индианка с виснали до пъпа гърди.
— Maa, o teeli maraango gu aasla coocu zu? (Мамо, а ще има ли черен дроб потопен във ферментирал кокосов сок?) — стичаха се слюнките по брадата му.
— O eelio gu aalma trekosi, fooroo lus (И бъбреци в палмово вино ще има, Лаком зъб) — погали го майка му по главата.
— Prooti tako! (Донесете черепа!) — нареди шаманът.
— Tako gaolesi (Черепът идва) — извика жена с продран глас, вдигайки жертвения череп над главата си.
Вождът привика трима воини и на всеки нареди по нещо. Първият се приготви да прободе капитана в сърцето с острата челюст на риба меч. Вторият му нарисува две рибешки очи на слепоочията и му съдра дрехите. Третият клекна до него, готов да събере кръвта му в черепа.
Малко преди да свали ръка, шаманът впери поглед в чатала на капитана и се строполи на земята.
— Bim-Boo! Bim-Boo! (Мъжът-Риба! Мъжът-Риба!) — сипеше пръст и пепел по главата си тон.
Индианците клекнаха на колене и сведоха глави.
— Bim-Boo! Bim-Boo! Bim-Boo! — заповтаряха те.
— Какво по дяволите им стана? — погледна към другарите си капитанът. — Идва ми да им натъпча устите с кактуси и да ги зашия!
— Виж тотемите, Кептън! — рече боцманът.
— Какво да им гледам на проклетите тотеми? — ритна прах към скубещ косите си мъж капитанът. — Я ме развържи, кучи син такъв!
Младеж с тясна препаска през кръста сякаш разбра заповедта му и бързо го освободи.
— Само да си нахлузя брича и… — огледа се капитанът за изпокъсаните си дрехи.
— Не се обличай, Кептън! — извика боцманът. — Остани така, докато не са променили поведението си!
— Няма да се мандахерцам гол между тези диваци, Митс. Право е, че няколко фусти ми се натискат най-безсрамно пред погледите на децата си, ама… виметата им, друже, висят като втасало тесто.
— Bim-Boo! Bim-Boo! Bim-Boo! — лазеше шаманът по земята в опит да целуне обувката на капитана.
— Тотемите, Кептън! Виж какви огромни членове са им издялани — посочи с поглед боцманът най-близкия от тях, който представляваше тяло на мъж и глава на акула. — Явно при тия диваци има култ към мъжкото начало и… рибата.
— Какви ги плещиш, Митс? — наведе се капитанът, за да вдигне брича си.
— Вероятно те мислят за Мъжът-Риба, този, който са издялали навсякъде в селото, и на който очевидно се кланят — отвърна боцманът. — Опитай да се превъплътиш в техния бог, докато не намерим начин да се измъкнем живи оттук.