— Тук съм, за да те освободя от нереалните ти мечти, едноока скумрио!
— Капитан… — понечи да каже Псето, но един отсечен удар в ребрата парализира волята му.
— Ако смяташ да ми плямпаш небивалици, кълна се, че ще ти измъкна червата през пъпа и ще те обеся с тях на нока, а с карантията ти ще нахраня акулите — стовари коляното си в слабините му Големия Ник. — Преди това обаче ще ти натъпча кълчища в задника и устата, за да няма откъде да си поемеш и глътка въздух!
— Капитан Мафо е заров… — закашля се Псето и се хвана за корема.
— Думите ми ли ти бучат, хлебарко нещастна? — замахна с юмрука си срещу зъбите му Големия Ник.
Псето успя да си поеме дъх и развя език:
— Pox on ee, ye Big Nick! A’m gonny sin’ me teeth inty yer bliddy pipe-lyke, wi ae wannion, tuli yer bliddy keekers be likker tredden paddock. Gonny makk mice-feet o ’ee, ye bilge-souckin blaggard, addlit buffoon, ye bull-cauf duke o’ limps, happit, oogly, mangy ratton, ye ooten yon yird cuif! (Чумата да те тръшне, Големи Ник! Ще те захапя за проклетия гръцмул така яростно, че проклетите ти комбали ще изскочат като на настъпена крастава жаба. Ще те унищожа, ти, смърдящ негоднико, побъркан палячо, непохватен мерзавец, ти — безполезен, грозен, крастав плъх такъв, ти безмозъчен варварин!)
— Затвори си плювалника! — сграбчи го за гушата Големия Ник и започна да го души.
— Гъхххъххрхъър…
Предсмъртните хрипове на Псето едва намираха пролука. Лицето му сменяше цвета си като хамелеон, докато не стана мораво. Агонията в окото му крещеше.
— Извикайте веднага капитан Суейн! — настоя боцманът пред Тод Фъштън.
— Никой да не мърда и инч! — извика капитанът.
Мистър Камън прокара език по мустака, пусна руля и се спусна към Тод Фъштън. Ветрилата на „Рагнарок“ внезапно увиснаха, носът му свърна с няколко градуса и една чудовищна вълна го връхлетя на борд. Псето залитна вдясно и повлече Големия Ник със себе си. Двамата се завъртяха във валсова стъпка и Големия Ник заби глава в гротмачтата. Строполиха се близо до люка към оръдейната палуба. Докато Големия Ник се съвземаше от тежкия удар, Псето го омота във веригите си и впи кучешките си зъби в гръкляна му. Големия Ник напразно се опитваше да се откопчи. Той блъскаше Псето в гърба и хълбоците, но зашеметен от удара, юмруците му нямаха нужната сила, за да накарат Псето да разхлаби захапката. Когато изчерпа и последния си поет дъх, той пририта и се отпусна.
Мистър Камън се надвеси над бездиханното тяло и опря пръсти в гушата на Големия Ник.
— Върни се на руля, мистър Камън! — извика капитанът. — Това не е твоята битка. Скоро ще ти отворя възможност да се докажеш в далеч по-стойностни начинания!
— Мъртъв е! — запълзя по лицето на мистър Камън една тънка усмивка.
— Поплачи си, приятелю! — наплюнчи пръсти капитанът и обърса кървавата уста на Псето. — Тоди, слез в оръдейната, кажи на всички да се качат на палубата и изнеси десет галона с ром. Митс, ела с мен!
Капитанът и боцманът се спуснаха по стълбите и нахълтаха в капитанската каюта с тупурдията на стадо бизони. Докато капитан Суейн се кокореше, те го приковаха за един стол. Яростната му съпротива раждаше викове, но минали през ситото на натъпканите в устата му чорапи, излизаха като скимтене на бито куче. Не му проговориха ни дума.
Когато капитан Мафо се появи на квартердека с шпагата и шапката на капитан Суейн, ругатните от страна на струпаните на палубата моряци изведнъж секнаха. Тътенът на гръмотевиците, бушуващият между мачтите вятър, плющенето на дъжда по палубата, грохотът на разбиващите се в носа вълни и пъшкането на „Рагнарок“ им разкриваха, че очите им виждат реалността.
Капитанът отмени кодекса и наказанията на капитан Суейн и нареди всеки да получи ром и топла храна на корем. Той извика Псето, боцмана, Тод Фъштън и мистър Камън и заедно застанаха пред трупа на Никълъс Рийд Чуприс. Когато разказа цялата история относно капитан Суейн и скритите на остров Карукера съкровища, шокираните възгласи на екипажа полетяха в небето като ято вампири, готови да изсмучат до последна капка кръвта на продажния си капитан. Развенчал мита за деветте живота на Големия Ник, Псето получи няколко потупвания по рамото, очевидно от онези, понесли през годините куп страдания от безчовечността на избухливия квартирмастер.
Капитанът се вслуша в съветите на Тод Фъштън, който получи овакантения от Големия Ник пост на квартирмастер, и назначи нови хора на ключовите длъжности. Разбраха се да се понасят, докато намерят и поделят съкровището. Когато ромът си каза думата, капитан Мафо засвидетелства върховенството си, като собственоръчно одра кожата от гърба на Големия Ник. Щом показа татуираната на нея карта, бандата главорези изпадна в луд възторг и започна да скандира в един глас: „Да живее кептън Мафо! Да живее кептън Мафо!“.