Въпреки кървавото настроение на борда, капитанът реши да не линчуват публично капитан Суейн, а да оставят океанът да се разправи с него. Той нареди в едно джоли да бъдат сложени две бъчонки с вода, три бъчонки с ром, едно гребло, една фалина — дълга 35 фута, торба с тютюн, лулата на капитан Суейн, три френски луидора, едно джобно ножче, а накрая метна в него и левия си ботуш.
Когато изкараха капитан Суейн на палубата, той започна да крещи към екипажа си, настоявайки моментално да убият капитан Мафо. В замяна обаче получаваше само ругатни и плювни в лицето си.
По знак на капитана, двама цветнокожи здравеняка съдраха дрехите на капитан Суейн и го провесиха през борда.
— Око за око, зъб за зъб, кръв за кръв… ухо за ухо — рече капитанът. — Това е един много справедлив природен закон, мистър „Алчност“.
— Чакай! — долетя като писък на сова гласът на капитан Суейн. — Знаеш, че съм натрупал купища пари. Пощади ме и имаш думата на един английски джентълмен, че ще ви дам всичко до последния фартинг.
Нова порция от ругатни, хвърлени обувки и дребни монети залетяха към него.
— Английски джентълмен!? — присмя му се капитанът. — Ти не си нищо друго, освен един долен мерзавец! В лодката имаш тези неща, с които ние успяхме да измамим смъртта, а те събличам гол, защото там, накъдето духа вятърът, дрехите няма да ти трябват. Уверявам те в това, приятелю…
— Чакай! — изписка отново капитан Суейн. — Познавам точните хора, които без много шум могат да ви издействат помилване. На теб и другарите ти.
Давайки израз на своята ирония, смехът на капитана сякаш вкаменяваше тежките капки дъжд, които налитаха към лицето на капитан Суейн като рояк стършели.
— Толкова бездарен актьор няма дори в панаирджийските театри. Лъжите ти прозират дори през платното на гротмачтата! А и не ми е притрябвала твоята милостиня!
— Все още можеш да запазиш достойнството си и да се извиниш на екипажа си за подлото предателство, което си извършил спрямо тях — предложи му боцманът.
— Дори и на джуджетата им е по-голям! — посочи Псето към слабините на капитан Суейн.
Всички гракнаха в необуздан смях.
Капитан Суейн забеляза липсващата кожа от гърба на Големия Ник и лицето му се изкоруби.
— Merda! (По дяволите!) — изруга той.
— Има ли победени, има и победители! — махна с ръка капитанът. — Спущайте го!
— Презирам… всички ви! — просъска капитан Суейн.
— Така като те гледам — нахили се капитанът, — ако пребориш океана и попаднеш при диваците с големите дървени тотеми, няма да имаш никакви шансове, друже!
— Сега се храниш с гордостта ми, без да дъвчеш, но… — изръмжа капитан Суейн — ще дойде време да платиш с честта си ти, еднокрак злодей!
Изведнъж вятърът рязко стихна и кадифена мъгла забули кораба в призрачния си воал. Капитанът очевидно намери момента за сгоден, за да изхвърли думите, които разширяваха гръдния му кош до пръсване:
— Ушите ми кънтят от думите на трите вещици: „Fair is foul, and foul is fair, hover through the fog and filthy air!“2 („Злото е добро, а доброто зло. В мъгла и непрогледен дим помежду им ний кръжим!“)
Поклонът на капитана придаде настроение на публиката и главорезите от екипажа се впуснаха в бурни аплаузи, досущ като отявлени театрали.
— Уилям Шекспир — обяви Псето.
— Великият Уилям Шекспир! — поправи го капитанът с тържествена усмивка.
— Eih dandy o’ Bristol! (Контето от Бристол!) — замери го с плювня Псето. — Тар о ye nicht foe ’ee, ye rickle o’ beens! (Приятна вечер, купчино кокали!)
В пламналите от ярост очи на капитан Суейн проблясваха знаците на отмъщението.
— Vais a arder en el infierno, miserable escoria de la tierra! (Ще горите в ада, нищожества такива!) — изграчи той.
— Adios, mi amigo mio! (Сбогом, приятелю!) — махна му с ръка капитанът.
Скришом от погледите на моряците капитан Суейн сряза ръката си с ножа и напръска корпуса на кораба с кръвта си.
— Нека всеки, дръзнал да види съкровището, бъде застигнат от проклятието на Шибалба! — прокле ги той. — Прах при прахта отива, кръв при кръвта застива!
Дъждовната завеса се накъса. Вълните губеха мощ. Внезапният порив на вятъра прокуди мъглата. Луната освети пътя на лодката, която бързо се отдалечаваше в посока различна от тази на „Рагнарок“.