Капитан Мафо пресуши поредното канче ром и замаха с ръце към екипажа да млъкне.
— Знаете, другари, че разликата между пирата и капера не е в желанието за по-бързо забогатяване, а в лист хартия, който от свободен човек те прави слуга на краля. Човек се ражда свободен и волята му е да си остане свободен! От днес нататък няма да се криете зад каперския патент на контето от Бристол, а ще стоите рамо до рамо с Несъразмерния и гордо ще се наричате пирати. Няма да се делим нито на бедни и богати, нито пък по раса и религия. Всеки ще има право свободно да изразява гласа си, да пие ром на корем и подробно да разказва преживяванията си с шафрантиите по пиратските пристанища.
— Нека обаче, преди да се отправим към Карукера и вземем това, което по право ни принадлежи — взе думата Тод Фъштън, — да изречем думите, с които великият сър Франсис Дрейк е покорил моретата и океаните.
Обвитите в история слова се понесоха от устите им:
There must be a begynnyng of any great matter, but the contenewing unto the end untyll it be thoroughly ffynyshed yeldes the trew glory.3
Всяко едно велико дело има своето начало, но довеждането до успешния му край носи истинската слава.
— Амин! — извика Псето.
Възторжените възгласи на екипажа се покатериха чак до върха на гротмачтата. Мокрите им шапки политаха нагоре и се сгромолясваха на палубата като отстреляни диви патици. Канчетата в ръцете им блъскаха потни чела едно в друго и създаваха хорово изкуство.
Когато глъчката утихна, капитан Мафо вдигна картата и изкрещя колкото му глас държеше:
— Пълен напред, мистър Камън! Нека видим какво се крие в търбуха на остров Карукера!
Втора част
Картата и загадките на капитан Ейвън Суейн
Първа глава
Край на пируването
От два дни на борда на „Рагнарок“ цареше библейски разгул. Стратегията на капитана очевидно целеше да сплоти екипажа, но алкохолът превръщаше някои от тях в животни. На няколко пъти препирните прерастваха в примитивни сблъсъци, които капитанът потушаваше с изстрел във въздуха, последван от украсени в златен обков пиратски истории.
След епичното му слово. Псето се изправяше и подемаше песен в негова възхвала. След него, един по един, гърляги отпускаха и останалите:
На третата утрин от коронясването си за капитан на „Рагнарок“, капитан Мафо се събуди проснат по корем на люлеещия се стол в капитанската каюта. Вдигна глава с помощта на двете си ръце и изпусна каменна въздишка. Изправи се. Плисна шепа вода от легенчето на втасалото си лице. Изруга. Дясната му ръка сама запълзя към чаша с ром, но лявата и отряза пътя и отмести чашата на бюрото. После мушна лулата в джоба, сложи си шапката и напусна покоите си.
Когато се качи на палубата, погледът му първо се спря на боцмана и Тод Фъштън. Двамата ръкомахаха, като че ли между тях бушуваше спор. Натръшкани един връз друг, моряците от екипажа се приличаха като тюлени. Гледката го вбеси и острият му език разсече лепкавия въздух:
— Жалки, дегенерирали човекоподобни! Глутница лентяи! Вдигайте си проклетите задници и се захващайте за работа! Не умеете дори да пирувате!
— Когато стана капитан… — промуши се един глас през телата и отлетя.
— Оххх… — изсвистя друг глас.
— Главите ви бъкат от недоносени мисли и умрели думи! Вие двамата — сочеше напосоки ръката на капитана, — грабвайте свещения камък и излъскайте до кокал осраната палуба. Ти, ти и ти, уродливи бълхарници такива, марш да опушвате трюма, че вонята на гнилоч се пропи в мозъка на костите ми!
— Няма ми го единият пръст! — изпусна грапав глас.
— А на мен два зъба! — изфъфли друг.
— Ерозиралата ви душевност ме отвращава! — начумери се капитанът. — И не забравяйте, че нравственият разпад е в състояние да ме превърне в деспот!
По пътя си към боцмана и Тод Фъштън, капитанът продължи да подритва натъркаляните по палубата моряци и да ги облива в ругатни. Миризливите му слюнки полепваха като пиявици по лицата им. Точно до гротмачтата, той грабна една кофа с вода и я ливна върху проснато по корем тяло.
3
Думи от писмо на сър Франсис Дрейк, написано на 17 май 1578 г. и адресирано за главния секретар на кралица Елизабет I сър Франсис Уолсингам.