— Кептън! — обърна глава Псето.
— Погледът ти е по-съдран и от брича ти, Псе!
— Мислех, че съм… умрял — разтърка слепоочия Псето. — Чувам… как в главата ми, кучета се давят!
— Изпъни снага, Псе! В идните дни ще ми е нужен варваринът в теб!
— Изплува ми… странен сън. Кептън!
— Ъъъъъ…
— Една муха кръжеше около главата ми… бъъъъъзз — следеше хвърчащия си пръст Псето, — а после кацна на гърлото на бутилката и ме погледна право в очите.
— А откъде знаеш, че не те е гледала между веждите? — прихвана овдовелия му поглед капитанът.
— Всеки път, когато аз премигнех и… тя го правеше.
— Аха…
— И с чисто човешки глас ми проговори: „Ти, Псе, си белязан, вика, за велики дела! Притежаваш стил, а хората със стил изсичат името си върху каменните гърди на историята! Следвай ме и всичките ти мечти ще се превърнат в реалност!“.
— Гръм да се стовари върху празната ти глава, Псе! Защо не използваш аномалиите в разума си, за нещо… разумно?
— Уморен съм като докер, Кептън — изстена Псето. — Май трябва да си… полегна.
— Чувай сега, Псе — заговорнически понижи тон капитанът. — От днес ти ще си окото и ушите на този кораб. Усетиш ли, че тия маларийни паразити започнат да коват заговор, искам веднага да ми снесеш. Не храня вяра към тия червеи. Отвори ли се дума за злато, тия чудовища биха прегризали и гърлата на майките си!
— Тука се шляе един… Хлапето му викат. Не се придържа към нито една дружинка и често тича към трюма. Мяза ми на копой — огледа се Псето. — Ето го там!
Хлапето видя сочещата към него ръка и клекна, за да жули палубата с буца пемза. Рехавият му мустак се вееше от вятъра. Брадичката му приличаше на горски мъх. Очите му, ясни и будни, излъчваха по-скоро детска невинност, отколкото страхопочитание.
— Изглежда на хлапещак, който още си опикава пелените — рече капитанът. — Нищо чудно да е поставен тук от капитан Суейн, в случай че се случва това, което се случва…
— И ще стори какво?… — прокара обложения си език по острието на камата Псето.
— Животът е като партия шах, Псе. Всеки следващ ход те доближава все по-близо до края на играта. И докато гледаш да спасиш царя, дори пешка може да ти оноди царицата…
— Само кажи и ще му главата отделя!
— Преливаш от лоялност. Псе!
— Преливам. Кептън!
— Оооо, тоя мирис прогаря дробовете ми — започна да бърчи ноздри капитанът и да се оглежда. — Я ми подай онова безпризорно канче!
— Безпризорно, Кептън!
Капитанът гаврътна врящия ром от канчето на една глътка и киселата слюнка го намръщи.
— Да го чуя, Псе!
— Щом овцата дава лой, за другаря влизам в бой. Твоите неволи и врагове са и мои, а моите са и твои. Нека утрешният ден ни донесе злато и слава или шест фута пръст!
— Щом овцата дава лой, за другаря влизам в бой. Твоите неволи и врагове са и мои, а моите са и твои. Нека утрешният ден ни донесе злато и слава или шест фута пръст!
След като засвидетелства предаността си един към друг, капитанът потупа Псето по гърба и го отпрати. После се подпря на фалшборда, свали си шапката и обърса потния си врат. Изведнъж сякаш силите му възкръснаха и той с бодра крачка се отправи към квартердека.
— Ако от спора, който чепкате, скубехте вълна — завъртя той очи ту към единия, ту към другия, — досега щяхте да навиете кълбета за… чифт терлици!
— Нашият квартирмастер търси гаранции — погледна боцманът към начумерения си събеседник, — че съкровището ще се подели по равно между всички.
— Да — застърга гласът на Тод Фъштън. — Искам гаранции, че ще удържиш обещанието си.
— Гаранции, гаранции! — изсумтя капитанът. — Не съм ли аз този, който трябва да търси гаранции, че докато си бленувам нощем, ти и шайката ти главорези няма да ми изтръгнете гръцмуля барабар с дроба и туптящото ми сърце?
— Не и докато спазваш пиратския кодекс! — отсече твърдо Тод Фъштън.
— Какво по дяволите трябва да направя? Да си отрежа здравия крак и да ти го връча като гаранция, а като си спазя обещанието да ми го върнеш!?… Това ли очакваш?
— Да се държиш като истински капитан — отвърна му сопнато Тод Фъштън. — А когато открием съкровището, да делим по равно и после всеки по пътя си. Вие тримата на една страна, а Рагнарок към…
— Давам ти думата си, Тод Къни Фъштън от Файрвах! Все пак множество невидими нишки свързват общото ни минало! Клер Фъштън, червени бузи и тлъсти бели кълки! — подхвърли с насмешка в гласа капитанът.