— Вездесъщият Уилям Шекспир? — предположи Псето.
— Чини ми се, Псе, че жадуваш да направиш крачка напред във философското познание!
— Разкажи ми за него! — пришпори го Псето.
Капитанът вдигна поглед към небесата и започна да реше брадата си с пръсти.
— Лебедът на Ейвън, както е прозвището му, се пръкнал през 1564 година в Стратфорд на Ейвън. Баща му Джон Шекспир, въртял търговия с кожени ръкавици. Майка му Мери Ардън пък израснала в Асбис, във фермата на Робърт Ардън, простираща се на цели 60 акра земя.
— Мислих го за случаен!
— Случайността е неизбежност, Псе! — рече капитанът. — Та, скоро в къщата на Джон Шекспир плъзнали половин дузина дечурлига. Никой не подозирал, че един ден сополивият Уилям, ще се въздигне до най-прочутия сътворител на пиеси и сонети по цялото земно кълбо.
— Един ден и аз ще се оженя…
— Самият Уилям Шекспир пък нахлузил брачния хамут на 18 години за 26-годишната Ан Хатауей, която му износила три деца — Сюзън и близнаците Хамнет и Джудит.
— Значи — почеса се Псето по главата, — той написал онзи сонет Хамнет за сина си?
— Първо не е сонет — ядоса се капитанът, — а една от великите трагедии, излязла изпод перото му.
— Трагедия — поправи се Псето.
— И второ — продължи капитанът, — синът му се казва Хамнет, а трагедията Хамлет.
— Хамлет — повтори смирено Псето.
— Този титан на вселенската литература, Псе, е написал цели 38 пиеси, трагедии, комедии, романси, драми… както и 154 сонета. Бих отрязал и хвърлил другия си крак на акулите, само да мога да се сдобия с изгубените ръкописи на „Напразните усилия на любовта“.
— Винаги напразни, Кептън! — съгласи се Псето.
— Образите му оживявали само в театър Глобус, който трупата „Мъжете на лорд Чембърлейн“ изградила на южния бряг на Темза именно за тази цел.
— Тогава още ли са говорили на саксонски?
— Може би имаш предвид англосаксонски? — включи се боцманът.
— Защо пък англосаксонски? Аз знам за битката при Харлоу, където келти и саксонци са се клали като докери.
— Внеси му ред в мислите, Митс! — съзря канче с ром капитанът и се запъти към него.
— Ами… — пое боцманът — 55-та година преди да се роди Христос, римските легиони, предвождани от Гай Юлий Цезар, нахлули на острова, наречен от тях Британия, което идвало да рече „Крайбрежната земя“. Тогава местното население говорело основно келтски езици — бретонски, като корнския и уелския, които все още се говорят в Корнуел и Уелс, наричан някога Камбрия, и галски, езикът на скотите в Хиберния, днешна Ирландия и тези в западна част на Шотландия. Пиктите, които населявали останалата част на Шотландия, наречена Каледония, говорели на… техен си език.
— И по моите жили тече келтска кръв, Боцман! — наежи се Псето.
— После през 367 година непокорните пикти и скоти, които по-късно се обединили в кралство Алба, пробили Адриановия вал, който пазел Рим от северните племена, и започнали да опустошават империята, слагайки началото на нейния упадък.
— Моите предшественици!
— Римляните напуснали Британия, но следващото нашествие не закъсняло и през 5-ти век германските племена англи, сакси, юти и фризи преплували Северно море и нахлули на острова. Те изтласкали местното население на север и запад, и удобно се настанили. Така започнало и съществуването на „Englaland“, или „Страната на Англите“, откъдето впоследствие идва и името Англия, както и създаването на английската нация.
— Гадни копелдаци! — смръщи се Псето.
— Първоначално десет, впоследствие новоизлюпените кралства останали седем — започна да отброява на пръстите си боцманът. — На юг се простирали кралствата на саксите — Усекс, Съсекс и Есекс. В централната и североизточната част се настанили англите е кралства Мерсия, Нортумбрия и Източна Англия. Ютите основали кралство Кент. През 9-ти век кралят на Усекс Екбърт успял да подчини всички кралства и станал bertwalda, или казано инак, владетел на британците. За първи крал обаче на обединена Англия се счита неговият внук Алфред Велики, а официалният тогава език наричали англосаксонски.
— А фризите?
— Фризите не успели да обособят собствено кралство, но като велики мореплаватели техният закон доскоро действал в някои части на Великобритания.
— Какъв закон?
— Фризийският морски закон, Псе — включи се капитанът. — Всеки капитан е запознат е капитулациите на Карл Велики, който го узаконява.
— Flotsam and Jetsam — потвърди боцманът. — Или казано по инак, собствеността над откритите след корабокрушение товари преминават върху този, който ги е открил.