— Попитай няколко жени какви са целите им и те на секундата ще ти върнат най-празните отговори. Романтичката ще каже, че мангизите не я интересуват и просто иска да срещне принца на своя живот. Прагматичката, че любовта не съществува и просто иска да се премести в Бостън или Ню Йорк, за да си потърси новобогаташ. Трета пък — да си купи шапка и чадър — натърти капитанът.
— Глуповатост — съгласи се Псето.
— С какво тези жени биха променили хода на човечеството, Псе? Отговорът крещи — с нищо! А целите на мъжа — разпери ръце като криле капитанът и погледна към небето. — Грандиозни и величествени! Да завладява нови територии. Да покорява древни цивилизации. Да строи все по-бързи и по-големи кораби. Да търси заровени съкровища. Да вдигне бунт срещу потисничеството. Да измисли барометъра. Да композира Лондонските симфонии. Да извари най-вкусния ром. Да конструира секстанта. Да измисля нови лекарства и опиати. Да полети в проклетото небе, ако щеш, за да стъпи на върха на света!
— А от какво тогава? — настоя Псето. — От какво се впечатляват фустите, Кептън? Как да ги…
— Трудно е да се даде еднозначен отговор на този въпрос, Псе, но като мой верен другар, мога да ти дам няколко практически съвета, които като за начало биха ти свършили чудна работа.
— Ще запомня всяка буква!
— Първо, никога не харесвай седнала жена. Усмивката ѝ, колкото и да е ослепителна, няма нищо общо със задника. Макар че… големите задници, също носят своите достойнства. По-топли са, по-меки са…
— Ferst, ye erse! (Първо задника!)
— Второ… Когато подмяташ шеги, никога не признавай, че се шегуваш. Може да ти изглеждат, но жените не са парцалени кукли и угаждат кога един мъж се шегува и кога не. Макар че… когато стане дума за мангизи и им кажеш, че нямаш, винаги си мислят, че се шегуваш.
— Seikont (Второ) — отброи Псето. — Ni’er shaa masel be jokkin! (Никога не се издавам, че се шегувам!)
— Трето — продължи капитанът. — Жените само с един поглед могат да отсеят кой е нерез и кой е зайче в кревата. Никога не говори за съвкупление пред дама, ако не си готов да ѝ предложиш такова на секундата.
— Плах съм с фустите, които нравя и съм звяр към тези, които са ми безразлични!
— И нещо изключително важно, Псе!
— Целият съм в уши!
— Увереността идва по различно време при различните раси. Жените са надменно уверени в себе си преди възвратно-постъпателните движения, тогава, когато се чувстват желани. Мъжете пък, се чувстват уверени в себе си, след като вече са раздвижили бакенбарди и са получили това, което са желали. Усвояваш ли информацията?
— Едните са желани, другите са желали!
— Затвори сега око и ми кажи какво виждаш!
— Ами… — поде Псето. — Виждам Стаси, дъщерята на месарина от Южен Саутхемптън. Толкоз я нравя, че мълча като докер. Тя обаче е наперена, заговаря ме. Вика ми, че баща ѝ я прател да ми каже, че плешките за кръчмата ме чакали насечени. Тръгваме към месарницата. Фръцка ми се уверено по стъпалата, а аромата ѝ се стели зад нея като от печено агънце. Готов съм да си избода и двете очи, за да я видя по кожа в кревата, а езикът ми, виснал е до земята почти и сипе ли, сипе димящи лиги.
— Каква буйна фантазия! — възкликна капитанът. — Продължавай нататък!
— След хилядите прищевки, които ѝ изпълнявам, една вечер я… остъргвам в чаршафи взети под наем от леля Берта. После сънят ни засмуква. На сутринта тя ме буди, въртейки с пръст космите около пъпа ми и иска целувка. Отварям очи, обръщам се и виждам, че пред мен лежи…
— Студена статуя, която некадърен скулптор е оставил недовършена! — довърши капитанът.
— Откъде знаеш?
— Ама ти сериозно ли? С дъщерята на месаря?
— Ми… — повдигна рамене Псето.
— Да зарежем за малко разочароващите ти сексуални падения и да се върнем в реалността! — рече капитанът. — Би ли ми приготвил банята, Псе, така както само ти умееш? Искам да изхвърля отровата от тялото си, а и след цялата тази помия, която се изля върху ми, понамирисвам на умрял пор.
— Стъкмявам ти я такава, каквато я нравиш най-много, с барут и ябълки — рече въодушевено Псето и се отправи с бодра крачка към стълбите.
— Домъкни си задника насам, Псе! — привика го капитанът. — Знаеш, че така, както ураганите бушуват по тези дяволски ширини, така и емоциите бушуват в мен. Всяка приятелска грешка може… и трябва да се прощава!
— Дори и такива… дето пращат всичкото злато на дъното на океана?
— Ще превърнем трагедията в печелившо начинание, а когато всичко това свърши, ще се върнем на Тортуга и ще те оженим за най-достойната, Псе. Трябва да знаеш, че за всяка жена — хубава или грозна, дебела или слаба, зла или добра, пияна или не — има мъж на тази земя. И твоята те чака, Псе, там някъде, където ще се грижи за теб и ще ти произведе дузина дечурлига, за да остареете влюбени насред смеховете на внуците си.