— Внуци… — откърти се една сълза от окото на Псето и се затъркаля по бузата му. — Ама… защо пияна?
— От зло куче и от съдбата си можеш да избягаш — заголи усмивка капитанът. — От пияна жена никога!
— Не мога, Кептън!
— Върви, Псе! Върви!
Капитанът донатъпка тютюна на загасналата си лула, запали я и сервира гъста порция дим на гладните си дробове. Вперил поглед в примамливия хоризонт, той дълго изпуска отънелия пушек.
Псето веднага се зае с приготвянето на банята. Той наля в една раздънена каца прясна вода и напуска в нея това, което му донесоха от трюма — стрити какаови зърна, листа от кока, три шушулки ванилия, шепа китова мас и канче барут. Щом опита водата на вкус се провикна:
— Съставките са перфектно балансирани, Кептън. Вече можеш да положиш телесата си в извора на младостта.
Капитанът се затътри към бъчвата.
— Старо право е, че без хигиена на тялото и душата, човеците нямаше да са такива, каквито са! — рече той. — Дължа ти много и за двете, друже!
— Лъскаш ми егото, Кептън!
— Като сваля тези дрипи, искам да ги изгориш, за да превърнем в пепел кошмарните спомени от последните дни. О, колко красив е днешният ден!
— Както ти самият казваш, Кептън: „Ако се събудиш в настоящето, живей, защото вратата към миналото е вече зазидана, а тази към бъдещето — заключена!“
— И това съм го казал Аз?
— Изпълзя от твоята уста — припомни му Псето.
Капитанът се усмихна, но не каза нищо. Изсули дрехите си на палубата, а шапката и лулата остави на място, където да ги вижда. Малцина успяха да го зърнат гол, но думите от шушнещите усти се надигнаха в пещерно ехо, което вятърът дълго разнасяше от мачта до мачта: „Несъразмерни! Несъразмерни!“.
Псето и мистър Камън го подхванаха и му помогнаха да се намъкне в бъчвата. Щом цамбурна във водата, устните му се разтеглиха в щедра усмивка. Радостта бликаше на талази от искрящия му поглед.
— Глътката на дявола, Псе! — извика той.
Псето тутакси долетя до бъчвата с канче ром и куха бамбукова тръбичка. Капитанът лапна тръбата и потопи глава под водата. Псето почука по бъчвата, и щом чу обратния сигнал, изля рома по тръбата.
Когато след близо пет минути под водата, капитанът измъкна глава на повърхността, той с усмивка обра буреносните овации на струпаните около бъчвата моряци. После хапна парче ябълка, което прокара с канче ром и излезе от бъчвата. Изтърси водата от себе си като мокро куче и се отправи към зейналата паст на вратата под квартердека.
Спусна се към нивото на оръдейната палуба и сви към капитанската обител. Когато влезе в каютата, погледът му залепна за храната на овалната маса — паница със сирене, тасма сушено месо, глава лук, поднос с плодове, бутилка червено вино и хляб. Ноздрите му учестиха дишането. Лигите му потекоха по брадата. Нахвърли се върху храната с яростта на обезумял от глад чакал. Тъпчеше в устата си сирене, смачкано върху кора хляб и тлъсти такоси пастърма с резени лук. Облизваше пръстите си, сякаш по тях имаше полепнал мед и наливаше вино в мелещата си уста. Когато вдигна глава, погледът му попадна на портрета на капитан Суейн, който престъргваше стената.
— Прав си, мерзавецо — премляска звучно той. — Човек може да скрие произхода си зад натруфени дрехи, префърцунени думи и досадни маниери, но никога, когато се храни!
Щом опоска всичко, устата му изпусна серия от затихващи изригвания. Почисти зъбите си с винено жабуркане и започна да проучва каютата. На гравираното писалище се мъдреше голям географски глобус и стъкленица с модерна писалка в нея. Навитите на руло морски карти се подаваха от специална преграда. Повито с изящно бродирана завивка, мекото легло гарантираше непробуден сън. Възглавниците приличаха на бели пухкави облаци. Дрешникът заемаше цяла част от стената, а до него се переше венецианско огледало с куп френски лосиони, пудри и парфюми в скута си. Люлеещият се стол се държеше за стената с нови кожени ремъци. Зад стъклото на малкия бюфет от другата страна на вратата, надничаше бутилка от най-добрия карибски ром, а от открехнатата гравирана кутия се изливаше аромата на първокласен вирджински тютюн.
Капитанът си наля ром в красива стъклена чаша с кухо силезийско столче и натъпка лулата си с тютюн. В долапа на писалището откри един френски кибрит и щом я запали се пльосна в люлеещия стол. Залюля се в ритъма на вълнението и изпусна дълбока въздишка на наслада: