Выбрать главу

— Граби от благините на живота, Несъразмерни!

Щом излочи рома, главата му започна да клюма. Скоро устните му засвириха в ритмично похъркване. Лявата му ръка висна като отсечена и лулата тупна глухо на земята. Тлеещият тютюн се пръсна по пода и вятърът, шпиониращ под вратата, веднага го натири под леглото. Дясната му ръка трепна и кристалната чаша се изхлузи от нея, завъртя се в скута му и дебелото стъкло се разби с трясък в пода.

Капитанът подскочи и вресна:

— Опънете плътната и пригответе абордажните куки! Мито, Теодор и Тревор Бенкс при кърмата с мускетите и пиките. Екке, вземи Мечока и братята Криксъс и атакувайте с мортирите от бака! Целете се в гротмачтата, дявол ви взел! Папата с вас, дяволът с нас, мръсни испански мерзавци! Огъъъън…

Корабът се разлюля и той се стовари на стола. Сепна се, после разтри тревожното си чело.

— Проклети кошмари!

Изправи се и доближи огледалото. Огледа флаконите и започна да ги поднася един по един пред носа си.

— Пфюю, тоя смърди на версайска метреса! Я да видим парцалите на оня напудрен нос.

Откъм открехнатата врата на каютата се чу шум, приличащ на човешки стъпки.

— Кой е там? — обърна се капитанът. — Ти ли си, Митс? Псе? Има ли някой зад проклетата врата?

Не последва отговор. Капитанът разтърка уши, разклати глава и отново се обърна към дрешника. Щом разчекна вратите, дресираният му поглед веднага се залепи върху един червен жустакорпс. Когато го дръпна, изпод дрехите долетя пронизителен писък:

— Ааааааааааааааааааааааа…

— Какво по дяволите?!… — отскочи капитанът назад и метна жустакорпса на пода.

— Не ме убивайте! — замоли гласът от дрешника. — Умолявам ви да пощадите живота ми! Моля ви, господине! Моля ви! Моля ви! Моля ви!…

Капитанът метна поглед към пустеещата врата на каютата, след което с котешки стъпки доближи дрешника. Изплашените му очи заровиха в него, за да видят, че между лъскавите обувки на капитан Суейн се спотайваше една девойка.

— О, демони от тъмнината! — изпусна той.

Момичето свали вдигнатите си ръце и вдигна глава. Разширените ѝ зеници отразяваха светлината, процеждаща се през ребрата на дрешниковата врата.

— Всичко мога да ви обясня — рече тя.

— Дявол те взел, Ейвън Суейн! Фуста на борда! — заклати глава капитанът. — Много лоша поличба!

— Прикрийте голотата си, за бога! — отвърна засрамен поглед момичето. — Ако сте джентълмен не би трябвало да ви напомням да спазвате етикецията!

— Дрехите не се носят, за да прикриват физическите недостатъци на човеците, нито пък подаръците на дявола — скръсти ръце на хълбоци капитанът, — а душевните ни терзания! Колкото човек е по-гол, толкова повече той е в хармония с вътрешния си мир!

— Аз…

Момичето понечи да сглоби поредното изречение, но престъргването на дървения му крак по пода скъса крехките ѝ мисли и я принуди да замлъкне.

Капитанът се пресегна за огромната шапка от закачалката и е неохота прикри слабините си.

— Разкрийте се, за да съм сигурен, че не говоря с духа на Анн Ван Сопо! — рече с рязък тон той.

В този момент Хлапето нахълта в каютата и размаха нож срещу лицето на капитана. Неспокойните му крака потропваха по скърцащия под. Погледът му скачаше от дрешника към капитана.

— А си я пипнал, а съм ти прерязал гърлото! — извика то. — Ни най-малко не се шегувам!

— Признавам, че думите ти носят смехотворен характер, но представлението ти, Хлапе, е по-постно и от водевил! — вдигна ръце капитанът.

— Шапката, за Бога! — извика момичето.

— Кожата ми е по-дебела от алигаторска и дори куршум не я пробива — свали бавно ръце капитанът. — Прибери тази играчка, Хлапе!

— Предупреждавам те! — обещаваше възмездие суровият поглед на Хлапето. — Докоснеш ли я, ще те изкормя като… агне. Дори не си помисляй!

— Хъм…

Капитанът се обърна с гръб към дебнещия го нож и прекрачи към закачалката. Окачи шапката и се намъкна в червения жустакорпс. Вдигна лулата си от пода, донатъпка я с тютюн и я запали. Наля си пълна до ръба чаша ром от стъклената гарафа на масата и се излегна в люлеещия се стол. Устните му сучеха от остъргания мундщук на лулата е алчността на пале от голямо котило.

— Мога да изтръгна детската незрялост от теб с голи ръце, Хлапе, но да предположим — погледна го той, — че ще те помоля да затвориш вратата.

— Незрялост! — отсече Хлапето. — А защо не си поговорим за липсата на морални ценности у такива като теб?