— Любопитството те огризва като кокал, а Митс?
— И още как!
— Сега вие двамцата — рече капитанът — всичко ще си изчуруликате. Улавям лъжата от мили разстояние, така че няма как да измамите нито едно от сетивата ми.
— Ами… — поде Хлапето, — ние също сме жертва на болните амбиции на капитан Суейн. Дори мислехме да…
— Veectim! Gee me nat yon keech, ye son o’ ae draggle-tail bick! (Жертва! Не на мен тези говна, копеленце недно!)
— Псе! — укори го е поглед боцманът.
— ’Е jiss appen ’is moo an lat ’is kyte rummle! Gin ye speir ’im, fit ’e be deein’ onty brod, ’at’ll gaur ’im ela a, far ’fis nae yokie. (Дърдори врели-некипели! Ако го питаш какво дири на борда, ще започне да се дръгне там, където не го сърби.)
— Нищо не му разбирам — начупи устни Хлапето.
— Борим се да изкореним упадъчните му навици, но сама ще се убедите, милейди, че усилията ни са обречени — рече капитанът. — Хайде сега нахранете ушите ми е историята ви. И ако обичате, не ни насочвайте по пътя на съжалението! Невъзможно е да събудите състраданието у мен!
— Казвам се Йоланда Дичет и съм родом от Лондон — вдигна поглед момичето. — Баща ми…
— Ако сте от Лондон, както твърдите — прекъсна я боцманът, — тогава защо долавям бруми акцент в изказа ви?
— Защото… — започна тя да чупи пръсти. — Защото отраснах в Бирмингам при родителите на баща ми.
Псето огледа младата дама и греховният му поглед започна да мята недвусмислени сигнали.
— Дичет! Дичет! — облиза устни той. — Звучи ми доста пикантно това Дичет.
— Подложена сте на „социална аутопсия“ госпожице… — пусна няколко къдрици дим капитанът и се обърна към нея. — Мога ли за по-кратко да ви наричам госпожица Йо?
— Както ви е най-удобно, капитане — устните ѝ поеха от ароматния ром и страните на лицето ѝ пламнаха. — Все още съм госпожица, макар че…
— Макар че?… — попита боцманът.
— Макар че вече съм сгодена! — скри лицето си в ръце тя и заплака.
— Ако сте сгодена, както твърдите — поде боцманът, — тогава защо не виждам годежен пръстен по пръстите ви. А и към кого са адресирани тези горчиви сълзи?
— Forr be ye waddin rin’, ye bliddy gype? (Къде е годежният пръстен, ти проклет загубеняк?) — изстреля Псето ревнивия си поглед към Хлапето.
— Кротко, Псе! — укроти капитанът. — Моля продължете, госпожице Йо!
— Ийнкс омагьосал гръмовержеца Зевс да се влюби в прекрасната нимфа Йо, дъщеря на Арголийския цар, Инах, син на Океан — рязко отплесна темата боцманът. — За да я скрие от жена си Хера, Зевс я превърнал в снежнобяла юница. Царицата на Олимп, обаче усетила изневярата и поискала кравата само за себе си, като я дала на великана Аргус да я пази, а той гледал със сто очи и никога не спял. Зевс обаче не могъл да понесе страданието на любовницата си и пратил сина си Хермес да я отвлече. Сладкодумният Хермес успял да приспи Аргус, след което с един замах му отсякъл главата. Щом разбрала за случилото се, Хера много се ядосала и изпратила един огромен стършел, да прогони Йо надалеч. Жилена и гонена от стършела, след дълги лутания из широкия свят, тя се озовала в страната на скитите, където по заповед на Зевс, на една скала висял прикован титанът Прометей, защото откраднал огъня от Олимп, за да го даде на хората. Прометей предсказал на Йо, че само в Египет ще се избави от мъките си и без да чака и секунда повече, тя веднага се отправила на юг. Минала през един проток, който всички и досега наричат Босфор, което значи „Говежди брод“, след това преплувала едно море, което още носи името „Йонийско море“, за да се добере най-сетне до бреговете на Египет. Там Зевс ѝ върнал човешкия образ и тя родила сина му Епаф. Епаф станал първия цар на Египет и родоначалник на поколения от герои. Историята за нимфата Йо е от епохата на боговете, но както виждат очите ми… женската красота не е загубила образ и подобие.
Капитанът стовари юмрука си в масата и всички се стреснаха от неочаквания пукот.
— Госпожице Йо… — рече той. — Ако обичате…
— Както казах… — продължи Йоланда. — Казвам се Йоланда Дичет и съм родом от Лондон. На 21 години съм и съм дъщеря на губернатора на Порт Роял, Дик Дичет.
— Дявол да го вземе! — плесна по бедрата си Псето с разперени длани. — Дик Дичет!
— Мисля… — понечи да се включи и Хлапето.
— Hawd yer weishd, ey bittie mamsy! (Затваряй си плямпалото, мамино синче, такова!)
— Дръж здраво юздите на омразата, Псе! — посъветва го капитанът.
— Не сега е времето и не тук е мястото да разтовариш агресията си.
— Що се отнася до личния ми живот — сведе поглед към стиснатите си юмручета Йоланда, — едва ли има нещо, което би ви заинтересувало.