— Достатъчно, Митс — прекъсна го капитанът. — Мотивите са ясни. Капитан Суейн, в чиито жили тече испанска кръв е планирал да се ожени на острова, където за пръв път е стъпил кракът на Христофор Колумб.
— Проклети испанци! — изруга Псето.
— Чувайте ме сега внимателно — заговори със сериозен глас капитанът. — Боцманът излиза от каютата на Големия Ник и там се нанася госпожица Йо. Вие тримата се качете на квартердека, а аз след малко ще изведа госпожица Йо, за да я представя на екипажа.
— А дали това е разумно? — неспокойно се завъртя на стола си Хлапето.
— Разликата между неразумието и благоразумието, Хлапе, е твърде малка, за да ѝ отдаваме такова прекомерно значение — повдигна едната си вежда капитанът. — И в двата случая едното може да се окаже другото!
Капитанът се изправи, направи крачка встрани и привика боцмана и Псето към себе си.
— До острова ни остават още няколко дни и не можем да я крием, при положение че Тод Фъштън и хрътките му са станали толкова подозрителни — зашушука той. — Ако я намерят, има голяма вероятност да я наранят. Не искам излишно напрежение, между двете групи. За Хлапето няма да казваме нищо. Нека си остане Исо Бъдъм или Бъди Хлапето, или както там иска да се нарича и нека си я варди. По-добре да не знаят, че ѝ е брат и че баща им ги ограбва. В противен случай това ще е последният им валс с дявола.
— А как може да сме сигурни, че Хлапето и кокетната млада дама са от нашата група? — попита боцманът. — Ами ако са поставени тук от самия капитан Суейн, за да саботират намирането на съкровището при ситуация като тази?
— Това ме обижда, господин Боцман! — резонира в прозорците гласът на Йоланда.
— Приемете искрените ми извинения, милейди! — поклони се боцманът. — Просто искам да съм сигурен, че от тук нататък ще сме от една и съща страна на монетата.
Капитанът скръсти ръце зад кръста и започна да крачи пред събеседниците си.
— За да заковеш лъжата, трябва да познаваш всичките ѝ лица. Има лъжи и лъжи — благородни, долни, красиви, недорасли, ялови, узрели… Не крия факта, че съм подчинил лъжата, за да извличам с лекота екстракта на истината от фалшивите думи. Знаеш, Митс, че угадя ли измамата, лявата ми скула започва да подскача. Да виждате нещо подобно? — той се наведе и всички се втренчиха в гранитното изражение на лицето му.
— Благодаря ви за доверието, капитане! — разголи Йоланда белите си зъби в смутена усмивка.
— Удобно ли е, госпожице Йо — кимна ѝ капитанът, — да ви сътворя неудобство с няколко въпроса, които като червеи човъркат любопитството ми?
— Разбира се, капитане.
— Какво знаете за битието на истинския капитан на „Рагнарок“ Анн ван Сопо? Жив ли е? Къде е?
— Нямам представа за кого говорите!
— А къде се дянахте през онази въпросна нощ, когато нахълтахме в тази каюта, докато капитан Суейн къртеше като дембел в сатенените си чаршафи — имитира похъркването му капитанът. — Нима спите в дрешника?
Напрежението от лицето на Йоланда се свлече и небесните ѝ очи започнаха да излъчват спокойствие.
— Думите ви са като кинжал, който пробожда лошото настроение право в сърцето, капитане. Ако се върнем няколко дни назад, ще се натъкнем на онази кошмарна нощ, когато вълните блъскаха с извитите си рога гърдите на кораба. Така ужасно ми се гадеше от вълнението и толкова се страхувах, че се почувствах като малко зрънце, изгубено в полето на забравата.
Капитанът я погледна. Непокорната му уста очевидно нямаше търпение да направи невидимите му мисли достояние на всички.
— Хъм… — разтърка той чело. — Дали пък алкохолът не добави този финес на върха на езика ѝ или пък просто черпи думите от извора на целомъдрието?
— После слухът ми долови странното потракване към вратата на каютата, което впоследствие се оказа, че долита от дървения ви крак — продължи Йоланда. — Нямах време да събудя капитан Суейн, а нямах и желание. Всъщност тайно таях надежда, екипажът да е вдигнал метеж, затова бързо се шмугнах в дрешника и останах там, докато не ме открихте. А що се отнася до съкровището, то…
— Ye treisur… (Съкровището…) — започна да потрива потните си ръце Псето.
— Ще ни разкажете всичко за него, когато му дойде времето, госпожице Йо. Сега можете да отидете в каютата си и да си напудрите носа. Господа! — обърна се капитанът към мъжката аудитория.
Пета глава