— Повечето карибски острови са обитавани от племената на Араваките, като Локоно и Тайно — рече боцманът, — а те, както знаете, са миролюбиви и гостоприемни.
Докато обсъждаха вероятния развой на събитията, те често се отплесваха в някоя пиратска история, в която като галеници на съдбата се присмиваха над смъртта. Така от приказка на приказка, започнаха да надигат бъчонката с ром и не след дълго опиянението ги сграбчи в лапите си. На свечеряване Псето и капитанът отново се счепкаха, но боцманът стори необходимото да потуши кавгата в зародиш. Пяха песни, смяха се. Проклинаха съдбата. А когато облаците завиха луната с пухкавата си премяна, тримата се свиха на дъното на лодката и заспаха.
Към полунощ една вълна връхлетя джолито на борд и ги изтръгна от полето на съня. Докато боцманът и Псето се блещеха в мрака, капитанът скочи като попарен от врял катран и размаха ръце пред спящите си очи.
— Триста дяволи, джентълси! — изви глас той. — Грабвайте абордажните куки! Джеремая, Буч, Теодор, натъпчете мускетите и марш на кърмата. Клевор Бенкс, нахвърляй кокошите крака по проклетата им палуба, за да няма къде тези испански свине да тъпчат с копита. Предайте доброволно всичкото злато, проклети католици!
После коленете му изведнъж омекнаха и той се свлече безмълвен.
Втората вълна изсипа гнева си в лодката.
— Ето че моментът да се опълчим на майката природа настъпи, Псе! — рече боцманът.
— Какво да сторя?
— Подай ми бързо бъчонката и ножа си!
— Ножа!
Капитанът отново щръкна и занарежда:
— Вдигнете капаците на амбразурите и натъпчете в гърлото на железния Джак стрелите на Купидон! Нека онези, които имат дързостта да се репчат на Несъразмерния угадят що значи любов от пръв поглед. Огъъъъ…
— Не се разсейвай, Псе! — протегна ръка боцманът. — Фокусирай ума си над надвисналата опасност!
— Ето я! Ето я!
Боцманът нави ръкавите на ризата си, грабна бъчонката и изсипа във водата малкото останал в нея ром. Използвайки гълито и дебелото дъно на бутилката като чук, той отстрани най-горния обръч. Щом махна капака и върна обръчите, започна да изтребва водата от лодката.
Псето прокара длан по челото си и вдигна поглед.
— An’ nivver ae baad ’at cudna be waur! (Никога не е толкова лошо, че да не може да стане по-лошо!)
Сърдитите облаци приличаха на разперени орлови нокти, готови да сграбчат лодката като малко беззащитно зайче и да я отнесат в гнездото на дявола. Ръмжащият вятър атакуваше с резки пориви от всички посоки. Запечените езиците на вълните се плезеха в лицата им.
— Дай на мен! — рече Псето.
Докато единият изтребваше водата, другият се опитваше да насочва с греблото носа на лодката към връхлитащите ги вълни. Течението обаче пак я обръщаше на борд с опасност да я преобърне. Вместо да се снижат, вълните се издигаха като планини, а за да ги приветства в царството на водния ад, небето над главите им се съдра, за да изсипе шевните си сълзи върху тях. Когато след няколко часовата борба, океанът най-сетне се кротна, Псето и боцманът се проснаха в лодката и заспаха.
Призори младият бриз натири облаците. Слънцето нямаше търпение да се надвеси над света и да протегне огнените си пипала към спящите корабокрушенци. Боцманът и Псето се размърдаха, отвориха очи и пак ги затвориха. Останаха да лежат неподвижни, но дишането ги издаваше, че не спяха.
Капитанът изскочи от съня с нервен тик. Изруга. Намести дървения си крак и се надигна. Алигаторската кожа по врата му лъщеше с блясъка на абалон. По спиралата на къдриците, спускащи се под триъгълната му шапка, се процеждаха капки вода. Протритият по коленете брич лепнеше по бедрата му. От жвакащия му ботуш стърчаха ръждивите пирончета, които придържаха изядената подметка.
Той запретна ръкави на износения по лактите червен жустакорпс, под който се спотайваше мърлява риза и размаха късите си пингвински ръце. Горещият вятър пърлеше дробовете му и го давеше.
— Търпя усещането, че преглъщам парчета тел! — покашля се той. — Какво по дяволите е ставало тук?
— Бушува щорм, Кептън — отвърна Псето.
— А вятърът ли разби черепа на маймунката? — погледът на капитана залепна за раздънената бъчонка.
— Вълни като… докери, големи вълни!…
— За да надхитрим смъртта ще ни трябват някакви правила, джентълмени — рече боцманът. — Прости и ясни!
— И си адски прав, Митс! — закима капитанът.
— За малко да нахраним акулите! — додаде Псето.