Неканени гости
Капитанът измъкна от дрешника една светлосиня туника, черен брич и бяла риза. По инерция дръпна и чифт хесиански ботуши от мека кожа с пискюл на върха, но бързо върна десния в дрешника. След като се премени, той сложи триъгълната си шапка, лапна лулата и се закичи с флотската сабя на капитан Суейн. Когато мина покрай огледалото, той се спря и се извърна към него. Докато се възхищаваше на приказния си вид, в ръцете му попадна един флакон с парфюм, който му предложи пролетната си есенция. Щом видя отражението на одобряващата си усмивка, той изпъна врат и напусна покоите си.
Когато стигна до каютата на госпожица Дичет, той доближи ухо до вратата и почука три пъти с точно отмерена честота. После отстъпи крачка назад, завъртя се и кавалерски закачи ръка на левия си хълбок. След секунди пантите изграчиха, Йоланда го хвана под ръка и стъпка по стъпка двамата се отправиха към палубата.
— Вие сте изключително… — палавият поглед подхвърляше веждите му във въздуха.
— Каква?
— Възнамерявах да ви сторя комплимент, колко сте красива, но се отказах.
— Не ви разбирам, капитане!
— Комплиментът, госпожице Йо, винаги налива положителни емоции у потребителя, като той, самият потребител, въобще не си прави труда да потърси мотива другаде. Извън суетата си. Тоест комплиментът е отговор, чийто въпрос може да ви облее с разочарование. Така че окъпят ли ви с комплименти, трябва да знаете, че става дума или за пари, или за… полово сношение — натърти капитанът. — А аз, драга, не желая от вас нито едното от двете.
— Да, но… все пак го казахте — подари му тя очарователната си усмивка. — Имате ли го предвид, или просто се наслаждавате на еротичната си интелигентност?
— Няма нищо по-прекрасно от това да разменям думи е неомъжена интелигентна дама! Но също така и нищо по-измамно от нейната усмивка.
— Ако Ви е трудно, можем да вървим и по-бавно — дискретно забави хода Йоланда.
— Може да ползвам един-единствен крак, но стоя на борда на „Рагнарок“ по-стабилно и от стоножка — закачи той любимата си усмивка. — А вие няма от какво да се страхувате. Не и докато в гърдите ми бие това необуздано джентълменско сърце.
— Не желая да ви нанеса обида капитане, но сте се напарфюмирали като… версайска метреса — простря ръка пред устата си Йоланда, за да затисне напиращия я смях.
— Разпрегнете остроумието си, госпожице Йо. Сторете го! — подкани я той. — Жена с чувство за хумор е като рядък диамант, открит между купчина пилешки курешки!
— Ако това е комплимент, капитане — извитите ѝ мигли трепкаха, — то аз го приемам с отворени обятия, каквото и да ми коства това.
Капитанът подаде ръка, за да ѝ помогне да прекрачи последното стъпало.
— Суетата, милейди, е любимият грях на Лукавия. Морален недъг, който те лишава от оригиналност, тласкайки те към посредствеността на нетрайните ценности. Тази отвратителна воня се издига от туниката на онзи напудрен нос, капитан Суейн и аз тозчас ще я превърна в история — съблече я той и я разкъса на парчета.
— Каква импулсивност!
Когато капитанът я изведе, на палубата настъпи суматоха, която прерасна в кръжащи като лешояди ругатни. Боцманът и Псето застанаха до капитана, а пред тях се блещеха недоумяващите очи на моряците. Псето гръмна с пистолета във въздуха и всички млъкнаха. Капитанът избродира набързо историята на Йоланда, като я тропоса с плодовете на собствената си фантазия. После той ги заплаши, че ще устрои пир за акулите с всеки, който се опита да стори нещо лошо на благородната дама.
В качеството си на квартирмастер, кипналият от гняв Тод Фъштън, потърси разговор с него, но капитанът бързо се изхлузи през вратата на квартердека. Видимо смазан от безсънието и поетите количества ром, той изпрати дамата до каютата ѝ и се оттегли, за да даде покой на тялото си.
Мистър Камън се начумери и мустакът му настръхна като четината на глиган. Той метна една плювня през зъби и се обърна към Тод Фъштън.
— Да им видим сметката още тази вечер! Нямаме нужда нито от куц капитан, нито от едноок кормчия, нито пък от онова плямпало Крази Миех. И оная фуста също трябва да гори в ада, ако питате мен.
— Търпение, мистър Камън! — злорада усмивка пробяга по лицето на Тод Фъштън. — Съвсем скоро съкровището ще бъде само наше!
Капитанът заспа веднага, щом главата му докосна възглавницата. Крехкият му сън обаче се късаше при всеки шум или по-нагла вълна. Облян в димяща пот, той пухтеше, въртеше се като шугав и бълнуваше осакатени думи. Лицето му се кривеше в агонизиращи гърчове. Клепачите му подскачаха, сякаш под тях дълбаеха червеи. От време на време ококорваше черни очи, ставаше тромаво от леглото, удряше с треперещи ръце гълток ром, поглеждаше в дрешника и отново си лягаше.