Нощта не му предложи друг сценарий. Чак на развиделяване похъркването му стана ритмично и лицето му възвърна човешките си черти. Един юмрук обаче заби по дъсчената врата и откъслечните удари прогониха съня от очите му.
— Трябва веднага да поговорим, Мафо — промуши се настоятелният глас на Тод Фъштън през кухините на проядената от дървеници врата.
— Разкарайте се от ума ми, дръвници такива!
— Не търпи отлагане, дявол го взел! — нахълта в каютата Тод Фъштън, заедно с мистър Камън и гологлавия моряк, който ги следваше неотлъчно.
Капитанът разкъса залепналите си клепачи и започна да върти очи по обикалящите около леглото му натрапници.
— Навлизате в териториалните ми води пряко волята ми, негодници такива!
— Дължиш ни обяснение за това, което се случва на борда — настоя мистър Камън.
— Всичко, което знам — покашля се капитанът, — го знаете и вие, но ще ви го кажа пак. Контето от Бристол е качил годеницата си на борда и…
— И какво ще правим с нея? — изпръхтя гологлавият. — С тая сладка кифличка?
— Как какво ще правим? — попита на свой ред капитанът. — Ще я подкараме по екипажен списък и когато копеленцето се пръкне на бял свят, ще хвърлим едни зарове да видим чие име ще носи!
— Тогава аз съм първи — предложи се гологлавият.
— Не ти знам името, моряко, ама акълът ти е колкото на водна костенурка — рече му капитанът.
Мистър Камън не се поколеба да разчекне паст в парцалена усмивка.
Правилните овални форми по лицето на гологлавия изведнъж нарушиха геометрията си. Очите му изпъкнаха и сякаш се раздалечиха едно от друго. Брадичката му се прибра към шията и започна да потрепва. Издутата вена на високото му чело бъхтеше в галопен ритъм. Кожата по обръсната му глава настръхна като кучешки език. Ръката му сграбчи мистър Камън за ревера, а вонящата му на тютюн уста се сниши към носа му.
— Искаш ли да ти замръзне усмивката, умнико? — престърга грапавият му глас. — Само посмей пак да ми се присмееш и ще ти оскубя козината от мустака с ковашки клещи!
— Ама, Череп, аз… — смотолеви мистър Камън.
— Установете спокойствие, красавици! — рече капитанът, след което погледна към Тод Фъштън. — Не е лошо да усмириш гавазите си, преди да са си измъкнали гръцмулите.
— По дяволите! — възропта Тод Фъштън. — Мистър Камън, Йон Арая Сонкяер… Кротко!
— И ви уверявам… — додаде капитанът — че докато Несъразмерния е капитан на „Рагнарок“, сексуалните ви щения ще си останат мираж.
Черепа блъсна в гърдите мистър Камън и той се удари във вратата на дрешника.
— Само посмей! — повтори той.
— Чувай, друже Тод! — привика го капитанът. — Ти поне не дундуркаш главата си само за равновесие. Госпожица Йо ни е нужна невредима, за да я използваме като разменна монета, ако се наложи. Нали се сещаш, че я капитан Суейн е оцелял, я ни нападне някоя фрегата на кралския флот.
— Като разменна монета? — попита мистър Камън.
— Защо пък да не поискаме откуп?… — надигна глава капитанът. — Пая си залагам, че губернатор Дик Дичет се къпе в златни дублони.
— Кучият му син! — скърцащите зъби на Черепа оповестяваха нови признаци на раздразнение.
— Съгласни сме — провлече скъперническа усмивка Тод Фъштън, — но мисля, че е време да подхвърлим приказка за съкровището.
— Не сега, друже Тод! — потъна в леглото капитанът. — Изживях кошмарна вечер и не съм мигнал. Ще говорим, когато му дойде времето.
Откъм вратата проехтяха стъпки и след секунди на нея вече стояха боцманът и Псето.
— Хората ми искат още ром — надигна глас Тод Фъштън. — А и в тоя последния имаше толкова вода, че и децата не биха го пили!
— Конска пикоч! — метна една кафява плюнка на пода Черепа и я размаза с крака си.
— Всичко наред ли е, Кептън? — сложи ръка боцманът върху дръжката на рапирата си.
— Свидни гости!? — погледът на Псето следеше ръцете на Черепа.
— Ако изпитваш нужда от нещо — приближи леглото боцманът, — само кажи!
— Просто оставете ума ми да си почине! — изстена капитанът.
— Господа — любезно показа вратата на тримата натрапници боцманът.
— Крази Михт! Гъъъърр… — изръмжа Черепа под носа си, докато подбутваше мистър Камън пред себе си.
— Затвори проклетата врата, Псе! — рече капитанът. — И си домъкнете задниците насам.
— Fit’s brottlin inty yer heid? (Какво ти се върти в главата?)
— Ти, Митс, си по-ценен от всички ония мерзавци навън — рече капитанът. — А ти, Псе, си притежател на уникална комбинация от свещена простота и извънчовешка умствена активност. Колко ром остана?