— Имаш предвид… сърцето — сложи лявата си ръка върху дясната си гръд Псето. — Ще ме стегне ли, или ще направо спре да лупа?
— Нито едно от двете, Псе. Ще започне да ти говори на език, който няма да разбираш, защото в него няма думи, а чувства, на които трябва да дадеш излаз. В противен случай сърцето ти ще се пръсне и ще оплескаш всичко със страха, които е взел превес и те е лишил от най-красивото нещо, любовта. И между другото, сърцето е вляво, друже.
— Ляво, ляво — повтори Псето.
— Има, разбира се, и други признаци, по които можеш да познаеш, че си срещнал любовта — погледна към чашата с ром капитанът и започна да се облизва.
— Какви са те? — подаде му я Псето.
— Стомахът ти започва да ръмжи, сякаш там живее звяр, който те яде отвътре. Първо започва от черния ти дроб, после ти изяжда бъбреците, червата, далака, за да стигне до сърцето и си устрои най-кръвожадния пир на планетата.
— Ето! Чуваш ли как скрибуца? — погледна стомаха си Псето. — Дали оная гад не ме ръфа вече? Да не би да съм… в любовен период с госпожица Йоланда, а?
— О, демони от тъмнината! — изпусна проклятие капитанът, преди да гаврътне рома от чашата.
Псето забели поглед в тавана и устата му започна да ниже думите в броеница:
— Ohhh, puir bonnie lass! Fit ae aipple-dumplin’ shop! Fit cat-stick! Fit ae roon’ globe! Keppit ma keeker rieht aff! (Ооо, истинска красавица! Каква пищна гръд! Какви изящни крака! Какъв сочен задник! Веднага ми хвана окото!)
— Просто си гладен, Псе.
— А няма ли някой по-верен признак?
— Ако всеки твой ден започва с образа на желаната жена, то вече си оплетен в лепкавата паяжина на любовта. След това остава само да бъдеш повит на пашкул и изяден — уморените устни на капитана едва смогваха да оформят мислите му.
— Изяден!?
— С какво обича човек, друже? — изхлузи се капитанът от възглавницата и погледът му се заби в тавана.
— Със сърцето си — побърза да постави ръка на лявата си гръд Псето.
— Сега вземи оная креда от писалището и нарисувай на пода едно сърце!
— Hert… Hert… (Сърце… Сърце…) — повтаряше си Псето, докато драскаше по пода. — Готово!
— Сега ела и го погледни от тази страна.
— От тази страна — повтори Псето.
— Какво виждаш, друже?
— Weel… Weel… (Ами… Ами…) — надигна вежди Псето и взе да върти глава. — Ae erse! (Един гъз!)
— Виждаш ли, истината е като бич в ръцете на дявола — зениците на капитана се разшаваха.
— Не ми трябваха много камшици в гърба, за да угадя болката — сгърчи се Псето.
— Право ще ти река, Псе — затвори очи капитанът и сплете пръсти с ръце поставени на корема. — Ако си решил да се влюбваш, то приготви се да приемеш последствията от разочарованието!
— Разочарованието!
Капитанът вдигна единия си пръст, който щръкна като свещ между пръстите на мъртвец.
— И още нещо — добави той.
— Има и още ли?…
— Истинската любов е несподелената любов, защото тя остава чиста и непорочна. Всичко друго се оказва клатене на бакенбарди, водещо до душевната ти смърт — духна към пръста си капитанът сякаш да изгаси горящата свещ. — Амин!
— D’ye fancy… (А мислиш ли, че…)
— Мисля, че трябва да знаеш нещо, което ще ти помогне да запазиш мъжественото си равновесие. Решението се крие в това да надникнеш в кюлотите на живота, но откъм крачолите. Да потърсиш друга гледна точка.
— Да, но…
— Знам, Псе — прекъсна го капитанът. — Ограниченият ум ти пречи да преминеш отвъд границите на общоприетите норми, но опитай се да довършиш изречението.
— Кое изречение?
— Когато един мъж не е с жената, в която е влюбен, той е…
— Глупак — изстреля Псето.
— Ха-ха-ха — изкикоти се капитанът. — Когато един мъж не е с жената, в която е влюбен, той е… с друга жена!
Шеста глава
Нападението
Псето се появи на палубата умислен. Първо краката му се оплетоха в едно въже, а после се блъсна с рамо в Черепа. След разменените усойни погледи се отправи към корабния готвач, който белеше картофи. Госпожица Йоланда се разхождаше из квартердека с грацията на недостъпна кошута, а боцманът и Хлапето си говореха до фокмачтата.
— Fit’s actin, Derrie? Skin tatties aaf, ay? (Как е хавата, Дери? Картофи стържеш, а?) — грабна един картоф от кофата Псето и изчегърта с нокът останалата по него кора. — Bliddy sun iz Yerl о’ Hell hissel. Makks ma deidlicht seez blaik an fite! (Проклетото слънце е самият дявол. Кара ме да виждам само черно и бяло!)