— Гъъъъъър… Признавам си, че не вдянах много, но… краят награди ушите ми.
Поетичният дебют пред отбрана публика очевидно внесе колорит в самочувствието на Псето.
— Ye dee likey’t, ay? Ye wints masel tae pit ye wird intae me pipe again, dis ’e? (Наистина ли ти се нрави? Да го кажа ли пак?) — премина гласът му в песнопение.
Пасѐ Д’Ериш метна последния картоф, улови кофата с куката и се затътрузи по палубата.
— Не е важно какво ще кажеш в началото, нито пък стихове-михове — обърна се той и се сграбчи за чатала, — а какво ще развееш в кревата, Псе!
— Аз пък ще ти призная, че не е важно какво стърчи между чатала ти, а какво тупти в гърдите ти — подвикна зад гърба му Псето.
— Хъ-хъ… Хъ-хъ-хъ… Хъ-хъ-хъ… — обстрелваше го, отдалечавайки се, с отровния си смях готвачът.
Минал през задължителните реплики на боцмана, разговорът с Йоланда вече се носеше по течението.
— Вероятно изпитвате непознат страх, сама… между глутница вълци? — попита я той.
— Нали брат ми е наоколо!… А и без да желая, дочух, как капитанът и онзи господин — погледна тя дискретно към Тод Фъштън — се договориха да ме пазят невредима като… разменна монета, ако им потрябва такава.
— Капитанът ли предложи това? — промени тембъра в гласа му изненадата.
— Да — отвърна тя, — но мисля, че го направи, за да ме предпази от неприятности. Позволявам си да твърдя, че познавам хората по техните очи.
— И какво съзирате в моите очи?
— Извинете ме, господин Боцман, но трябва да отскоча до каютата. Нали така ви наричат всички? Боцман? — присви очи Йоланда и сбърчи нос. — Целите ви ми са ясни, но напълно непостижими на този етап. Надявам се да не съм ви обидила с нещо, а и няма нужда да ми кавалерствате — повдигна тя леко роклята си и се отправи към стълбите.
— Звучите обнадеждаващо! — подхвърли боцманът с присъщата си деликатност. — Ако все пак решите да се насладите на магията на лунната пътека, когато тя ви се усмихне през прозореца на каютата, аз ще ви чакам тук.
През остатъка от деня госпожица Йоланда повече не се яви на квартердека. В дълбокия следобед боцманът вече бродеше като призрак из палубата и често изпускаше нишката на разговора, когато Псето се опиташе да завърже приказка с него. Вечерта не сложи залък в устата си, а когато се стъмни, той се качи на квартердека и пое вахтата, като освободи мистър Камън. Чака дълго след като луната разстла пътеката си към прозореца на Йоланда, но тя така и не се появи. Легна си в ранните часове на денонощието, но клепачите му отказваха да се затворят.
Идното утро пукна с попътен вятър и „Рагнарок“ настървено хапеше вълните. С подпухнали и зачервени от недоспиване очи, боцманът се появи на палубата по обичайното време. Щом погледът му откри Йоланда, краката му го понесоха по стълбите на квартердека. Той ѝ подари едно хартиено цветенце, а тя му благодари с прелестната си усмивка. Говориха си дълго. После тя отново се оттегли. Лицето му страдаше от мъчително удоволствие, а когато крачеше безцелно, сърцето му сякаш оставяше кървава диря по палубата.
Хлапето душеше като хрътка и не изпущаше нищо от случващото се между Йоланда и боцмана. Тод Фъштън, мистър Камън и Черепа често се скатаваха в някое кьоше и разменяха скришни думи.
В младия следобед Псето присви око с поглед, вперен в хоризонта, след което скочи на въжената стълба и да се закатери по нея с ловкостта на маймуна. Трябваха му само секунди, за да се озове на марса на гротмачтата.
— Кооорааааб на хоризонта! — извика той. — Дясно на борд. Корааааб на хоризонта. Дясно на борд. Дясно на борд. Корааааб на хоризонта…
Моряците, които се шляеха по палубата започнаха да се трупат по бакборда и да се взират в малката черна точица на хоризонта.
Щом се увери в думите на Псето, боцманът се покачи на квартердека и извика:
— Разлай песа, Пааво Коси!
Боцманът на „Рагнарок“ се затича към камбаната. Малката му кръгла глава заподскача на върха на огромното му туловище. Лицето му, загрубяло от ласките на слънцето, ярко контрастираше на сламената коса и тюркоазените му очи. Огромните му като лопати шепи, в които можеше да събере поне 300 унции златни дублони, запращаха настрани онези, които се изпречваха на пътя му.