— Какво ще ги правим?
— Изпразнете трюмовете до последната унция! Франсетата оставете живи! Нека един ден внуците им се хвалят, че съществуват по настояване на Несъразмерния, който е по-милостив и от Папата.
Боцманът нареди на френския капитан и хората му да се изтеглят към бака на шалупата, след което пиратите се залюляха по въжетата и се прехвърлиха на френския кораб. Те плячкосаха всичко, което можеше да се плячкоса. Храната и водата, буретата е алкохол, живачните съединения, предназначени за болните от сифилис моряци, стоката, корабния дневник, оръжията на мъжете, пръстените от ръцете и обиците от ушите на жените, такелажа, дори одеялата и възглавниците на децата. По изричното нареждане на капитана, клавикордът изработен от прочутия немски майстор украси каютата му.
Когато „Рагнарок“ пое отново по маршрута си, капитанът вдигна във въздуха канче пълно е ром, за да даде началото на дългоочакваната алкохолна оргия.
— Скоро златото на контето от Бристол ще дрънчи в ръчичките ни, но право ще ви река, джентълси — отпи той, преди да продължи, — дяволът е този, който ще ни покаже пътя към него, защото вашият бог или е глух и сляп, или нехае за вас, щом ви е подредил като последните нехранимайковци. Пийте не до дъно, а до безсъзнание!
Госпожица Йоланда очевидно се нуждаеше от усамотение, защото не отвърна на познатите почукванията по вратата си. Боцманът се включи в пируването само телом, защото душата му остана да кръжи пред каютата ѝ. Той остана на палубата дълго, след като всички се натръшкаха да бленуват съкровището. Луната отново разстла пътеката си към „Рагнарок“, но Йоланда не се появи и тази нощ.
Седма глава
Изпитанието на Хлапето
Идният ден продължи постарому. Капитанът не се появи на палубата. Той се местеше от леглото на люлеещия се стол и после пак в леглото. Похапваше пастърма, пийваше ром и смучеше от ароматния вирджински тютюн. Когато му доскучаеше, отваряше корабния дневник на „Рагнарок“ и четеше на глас записките на капитан Суейн.
Боцманът се отдаде на изискан разговор с госпожица Йоланда. Когато по пладне тя се оттегли, полярната му въздишка сякаш скова ветрилата. Хлапето все по-често започна да надига канчето, а когато усетеше, че не зрее опасност да бъдат подслушвани, то се намъкваше в каютата на Йоланда, откъдето проехтяваха думи с почерк на свада. Псето продължаваше да слухти около главорезите. Сблъскали възгледите си, между Тод Фъштън и Черепа вече прехвърчаха първите искри.
Когато слънцето потъна в ямата на бездънния хоризонт, боцманът, измъчван от безсъние, се покатери на халфдека. Той отпрати кормчията и пое нощната вахта на руля на „Рагнарок“. Сухият стон на океана напомняше хриповете на умиращ от туберкулоза пушач. Луната и звездите се криеха из гънките на сива облачна пелена. Само еротичният тембър в гласа на вятъра поддържаше безчувствената нощ жива.
Скоро след като боцманът обърна пясъчния часовник, за да регистрира дванадесетия час, облаците започнаха да изтърсват звездите като трохи от полите си. Луната пък изскочи иззад един бодлив облак като подплашен заек и зае мястото си на небосклона.
— Кой е там? — изстреля към скърцащите стъпала начумерения си поглед боцманът. — Ти ли си, Псе?
— Ако знаех, че погледната от тук лунната пътека блести като златна река, нямаше да ви карам всяка нощ да висите сам като… бухал, подпрян на това дървено колело — долетя от лявата стълба гласът на Йоланда, — а щях да кацна до вас, за да се насладя на величието ѝ!
Боцманът пое протегнатата ѝ ръка, за да ѝ помогне да превземе последното стъпало. Младата му усмивка го преобрази до неузнаваемост.
— Като бухал?! По-скоро вия като вълк единак на пълнолуние. И това не е дървено колело, а рулят на кораба, драга госпожице.
— Бих казала хищник, който дебне да хване жертвата си!
— Уверявам ви, госпожице Йоланда, по-безвреден съм и от карфица!
Боцманът си пое дълбоко дъх и е отмерени стъпки я съпроводи до парапета. Двамата застанаха един до друг и погледите им се затичаха по лунната пътека към хоризонта — там, където океанът и небето се докосваха интимно. Интересът на Йоланда към небесното тяло подтикна боцмана да ѝ разкаже всичко, което знаеше за естествения спътник на земята.
— Фазите на Луната, милейди — започна той, — стартират с новолуние, или това е времето, когато луната се намира между Земята и Слънцето. Тръгвайки по своята орбита около Земята, на седмия ден Луната вече е изминала една четвърт от пътя си и се намира на 90° встрани от линията Слънце-Земя. Така тя бива осветена наполовина отдясно, което е фаза — Първа четвърт. На четиринайсетия ден луната се намира зад Земята на 180° спрямо Слънцето, което е фаза Пълнолуние. На двадесет и първия ден, когато Луната е във фаза Трета четвърт и е наполовина осветена отляво, тя изгрява шест часа преди Слънцето и залязва шест часа след неговото изгряване. После лунният сърп започва да изтънява, докато на двадесет и осмия ден, както е прието да се счита в науката, не настъпи отново Новолуние.