Набрал инерция, боцманът продължи да разбулва тайните на вселената е информация за слънцето, за познатите планети и Млечния път, за съзвездията като Везни, Риби, Голямата и Малката мечка. Посочи ѝ Полярната звезда, като ѝ разясни, че това е най-близката до Северния полюс и основен ориентир на мореплавателите. Обясни ѝ как се изчислява един морски възел и как се работи с морски лаг.
Научният му подход към нужните знания, очевидно всяваше респект у Йоланда. Тя го слушаше с подчертано детски интерес. Очите ѝ безмълвно го съзерцаваха, а любопитната ѝ усмивката много ѝ прилягаше. Вместо да се отърве от тромавите думи на сложната материя, тя съвсем не на място го прекъсваше с поредния си въпрос, още докато той разгъваше знанията си по предишния.
— А… Гълфстрийм?
— Ами… това е едно от най-мощните топли и повърхностни течения в света. Хуан Понсе де Леон го описва в корабния си дневник още през 1513 година. Заражда се в Мексиканския залив, минава през Дяволския триъгълник между Бермуда, Сан Хуан и Флорида и се отправя към нос Хатерас, където променя посоката си към Атлантическия океан, за да се раздели по-късно на нови две течения. Едното отива към северозападната част на Африка, а другото поема към Европа и стига толкова далеч на север, че когато се срещне със студеното течение Лабрадор, се получават мъгли по-гъсти от овесена каша.
— Как помните всичко това?
— Преспал съм с тайните на морското дело!
— По-скоро сте картотекирал знанията си и прилежно сте ги подредил по библиотечните лавици на ума си!
— Може и така да се каже.
Йоланда прокара ръка по врата си, след което пръстите ѝ се разходиха по деколтето.
— Каква топла нощ! — отрониха устните ѝ.
Погледът му се уви като лиан около шията ѝ, а устните му изпръхтяха в отговор:
— Адска!
— А как се справяте с вятъра? — сервира му тя поредния си студен въпрос. — Веднъж духа отляво, веднъж отдясно, веднъж не духа…
— Никак дори не е сложно — въздъхна той. — Фордевинд или така нареченият „попътен“ вятър е, когато вятърът духа под ъгъл 170°-180° отляво и отдясно на кърмата. Бейдевинд е, когато корабът сключва малък ъгъл спрямо вятъра в граници от 25° до 80°, като при него е и най-силният дрейф. Халфвинд е курсът, при който вятърът духа почти под прав ъгъл 80°-100°. При бакщаг вятърът духа откъм кърмата е ъгъл от около 140°, а левентик е, когато ветроходът стои право с носа към вятъра, при което платната остават обезветрени. Когато вятърът духа откъм десния борд на ветрохода се казва, че плаваме на десен хале, а когато духа откъм левия борд, на ляв хале.
Един внезапен порив се шмугна под бизана и разпиля косите ѝ. С малко късмет тя успя да улови шапката си, преди да отлети в океана. Ефирните ѝ движения оставяха нежен аромат на жасмин във въздуха.
— Изключително интригуващо! — закима тя.
Боцманът подбутна с пръст един от кичурите ѝ, който се спусна от рамото към гърдите. Очите му се хранеха с всеки един неин жест.
— Това е нищо в сравнение с определянето на курса и местонахождението на кораба, милейди. Например слънчевият часовник позволява да се определи дванадесетия час по пладне според слънцето, защото точно в този момент то се намира на меридиана, преминаващ през точката, в която се намира лицето, което го наблюдава. Неговата височина пък дава мярката на географската ширина. Кулминацията на меридиана обаче няма постоянна стойност и е необходимо прецизиране по съществуващи вече таблици. Всъщност размера на деклинацията се взема с положителен знак в Северното полукълбо и отрицателен в Южното. След като дълги години мореплавателите използвали „Вечният алманах“ на Абрахам Закуто, а след него „Пръчката на Яков“, „Мореплавателският кръг“ на Андре Гарсия и „Астролабията“, английският мореплавател Джон Дейвис конструира английския квадрант, който се състои от две обратими градуирани дъги, поставени една срещу друга, по които преминават две шини, сна…
— А… приливите и отливите? — хвана го тя под ръка и опря глава у рамото му.
— Не мога повече така! — изплющя длани в парапета и заклати глава той.