— А именно?…
— Крайно неспособен съм да изкореня първичните чувства, извиращи от плътта ми — хвана я за раменете той и я обърна към себе си. — Изпитвам неутолимата потребност да вдигна воала на забулените си чувства, но…
— Куражът ви се изпари, а красивите слова, които така старателно подготвяхте от няколко дни, изведнъж се превърнаха в дълги и досадни изречения — бликаше увереност от искрящите ѝ очи.
— Всяка натрапена дума разраняваше устата ми все едно дъвча… поръсен с тръни пай — спря той поглед върху танцуващите ѝ непознат танц устни. — Знаете ли…
— Как се чувствате?! — галеше думите вълшебният ѝ глас. — Мисля, нуждаете се от самообладание!
— Имам усещането, че в стомаха ми се разхожда таралеж, а огромен, слузест октопод лази по гърба ми.
— Не таите намерение да ме изтезавате цяла вечер, нали господин Боцман?
Срамежливите им ръце се потърсиха и се вплетоха в туптящо кълбо.
— От няколко дни нито мога да ям, нито да… Вие сте като греховен сън, който открадна душата ми. Мислех, че никога повече няма да се влюбя, но ето че сега отново изпаднах в онази… глупава ситуация.
— Глупава?! — повдигна изписаните си вежди и го подкани за ответен отговор тя.
— Нима не знаете, че когато мъжете се влюбят, се превръщат в глупаци?
— Дори и не предполагах.
— Безобидната ви лъжа би заблудила и самия дявол — успя да се усмихне той. — Нима не сте се усещала готова да осигурите достъп до чувствения си свят на някой, който Ви спира дъха, още щом го зърнете?
— Струва ми се, че думите ви имат за цел да поставят разбиранията ми на изпитание.
— Нищо подобно, милейди!
— Надеждата винаги е свързана със следващия — озари се лицето ѝ с успокоителна за него усмивка.
— Умолявам ви да чуете нещо, което извира ето оттук — хвана той ръката ѝ и я постави на гърдите си. — Нещо, което създадох специално за вас.
— За мен? — изглеждаше безкрайно учудена тя, но очите ѝ подсказваха, че очакваше подобен жест.
Боцманът клекна на коляно и пламенната му реч се понесе като жар-птица:
— Колко романтично! — забълбука в очите ѝ изворът на щастието. — Какви красиви слова!
— Устните ви!
— Какво им има? — докосна ги тя с пръсти.
— Мисля, че на тях е замряло онова… — усмихна се загадъчно той — „целуни ме“.
— Глупчо! — избърса тя диамантените си сълзи и се зарови в прегръдката му.
— Толкова сте красива, милейди! — нежно я притисна към себе си той, затвори очи и пое от аромата на косите ѝ. — Знаете ли, че жителите на Арголида наричали луната с името на нимфата Йо заради изящната ѝ красота?
— Никой досега не е правил подобен жест за мен!
— Заслужавате всички цветя на света и един ден ще ги имате, кълна се!
— Не бъдете лекомислен! — вдигна тя поглед, за да срещне неговия. — Вече съм на двадесет и една.
— Виждам мигла на едната Ви буза — изпиваха я жадните му очи. — Спуснете прелестните си клепачи, наумете си едно желание и познайте на коя страна е паднала.
— Ами… — затвори тя очи.
Боцманът се наведе и тъкмо да вкопчи уста в нецелунатите ѝ устни, когато една сянка прибяга по халфдека и отнесе погледа му. Щом извърна глава, една ръкавица го зашлеви право през лицето.
— Предизвиквам те на дуел, Крази Митс! — извика запъхтяно Хлапето.
— Що за дързост! — възмути се боцманът.
— За Бога! Исо! — едва преглътна горчивия вкус на реалността Йоланда. — Кога най-после ще престанеш с детинските си постъпки?
— Ти си от благородно семейство, забрави ли това? Не мога да позволя… сестра ми да се… лигави е някакъв дрипав пират без капка морал — обърна се Хлапето към боцмана. — Утре заран те чакам на палубата с шпагата!